Книгите от унгарски автори, които излязоха на български език през отминаващата вече 2022 година, са: „Хайдушка гощавка“ от Тошо Дончев, „Симфония „Европа“ от Габор Т. Санто, „Цветове и години“ от Маргит Кафка, „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ от Роберт Хас, „Изповедите на един буржоа. Исках да мълча“ от Шандор Мараи и „Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде“ от Агнеш Балинт.
„Хайдушка гощавка“ от Тошо Дончев, Издателство Литературен форум, София, прев. от унг. Нели Димова, 120 стр.
Писателят, социолог и преводач Тошо Дончев е роден в Будапеща през 1944 г. Следва в Будапеща и София. Дипломира се в Университета „Лоранд Йотвьош” (Будапеща), защитава докторската си дисертация в Института по социология към БАН (1984). В периода 1991-1994 г. е председател на Кръглата маса на малцинствените и граждански организации на Унгария, а от 1995 до 1998 г. е председател на Българското републиканско самоуправление. От 1998 до 2000 г. е председател на Управлението за национални и етнически малцинства. С името му се свързват редица българо-унгарски проекти в областта на културата и образованието. През 1991 г. основава списание „Хемус”, през 1994 г. създава Фондация Pro Schola Bulgarica. От 2003 г. е почетен председател на Българския културен форум. Директор на Унгарския културен институт в София от 2011 до 2015 г. Член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. и на Съюза на българските писатели.
За досегашната му дейност българската държава го удостоява с множество високи отличия (Орден „Кирил и Методий”, 1990; Орден „Мадарски конник” – първа степен, 2000; Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски”, 2003, „Златен век” - печат на Симеон Велики, 2014, 2016) и унгарски отличия, последните от които са: „Рицар на унгарската и универсалната култура”, 2012, и грамота и орден на списание "Напут", 2013.
На български език досега са издадени следните негови книги: „Българи от ново време”, 2000; „Прокълнатото щастие на леля Ица”, 2008, „Вълчи вой – кучи лай”, 2012, и сборникът с разкази, есета и мемоари „Умната! Или петте правила на щастието”, 2013, "За делничните добродетели", 2018, "Роса по залез", 2019. Издания в Унгария: "От все сърце. Изповеди за един българин", 2015 (двуезична), "За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на холокоста", 2016 (триезична), сборник с разкази, спомени и есета "Изповедите на един българин", 2014.
Съставител е на сборника "Очерци за стопанската и културната дейност на националните общности в Унгария през XIX и XX век", 2014. Редактор на сборниците със студии и статии, посветени на Тома Вишанов и Свети Наум. Превел на унгарски език пет български романа, разкази от Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Със свои преводи участва в по-значителни сборници на българската литература от 1969 г. насам. Като отговорен издател на Българското републиканско самоуправление издава двуезичния сборник на Христо Ботев, поредицата „Български календар”, поетични антологии, интервюта на изтъкнати дейци на българската общност в Унгария, излезли със заглавие „Български портрет”.
Новият сборник на Тошо Дончев поднася на читателя не само кулинарни деликатеси, както подсказва подзаглавието на книгата, но и „житейски рецепти“, рефлектиращи върху битието ни. Размислите не са самоцелни, мъдростите не са роля, те са водени от любов към ближния, от трезв разум и невинен хумор. Разделената на две смислови единици книга, състояща се от близо сто кратки форми и текстове, написани под знака на самоопределението, свидетелства за съзнателно намерение: авторът не иска да се подчинява на никакви тенденции. (Мартон Месарош Навараи)
„Симфония „Европа“ от Габор Т. Санто, Издателство Ерго, София, прев. от унг. Юлия Крумова, 275 стр.
Габор Т. Санто (Будапеща, 1966) е унгарски писател и литературен редактор. През 1990 се дипломира във Факултета по политически науки и право на университета „Лоранд Йотвьош“, втора специалност естетика и юдаистика във Факултета по хуманитарни науки. Започва литературната си кариера със стихотворения и кратки прози. Романът му „Симфония Европа“ излиза през 2019 г. Негови творби са преведени на много езици. По разказа му „Завръщане в родината“ режисьорът Ференц Тьорьок прави филма „1945“, спечелил редица награди. От 1991 г. е главен редактор на еврейското списание за политика и култура „Сомбат“. Участва в организирането на конференции, лекциите му са издадени в отделен том. През 1995 г. печели наградата на Фондация за литература и изкуство „Лайош Над“, през есента на 2003 г. гостува на Международната програма за писатели на университета в Айова, САЩ. От 2000 г. превежда на унгарски американски еврейски и идиш поети, преподава еврейска литература.
Какво би направил човек, ако нищо не е такова, каквото изглежда, ако членовете на семейството не си вярват взаимно, защото крият опасни тайни един от друг? „Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате, роман за историята на една любов, преодоляла разстоянието между Клуж Напока и Западен Берлин, където младежите търсят своето аз по време на студентските движения от 1968 година и тероризма. В новата си книга, както в разказа „Завръщане в родината“, послужил за основа на пожъналия световен успех филм „1945“, авторът Габор Т. Санто с разоръжаваща откритост и обективност излага най-горещите въпроси на унгарската история и близкото минало на Европа.
„Цветове и години“ от Маргит Кафка, Издателство Матком, София, прев. от унг. Стефка Хрусанова, 223 стр.
Маргит Кафка е утвърдена и високо ценена унгарска писателка от началото на XX век, произведенията ѝ са спечелили предпочитанията на читателите със своя модерен за времето си поглед към човешките проблеми. Известният унгарски поет Ендре Ади я нарича "много голяма, велика писателка". Тя е една от най-изтъкнатите жени-авторки в унгарската литература, влиятелен член на литературния кръг Нюгат (Запад), обединен около едноименното списание. През 1912 г. излиза първият ѝ и най-популярен роман Цветове и години, в който се разглежда съдбата на изгубилата ценностите си провинциална аристокрация и на жените на границата между XIX и XX век с много несбъднати мечти и изправени пред труден житейски избор, въпреки че някои от тях постигат финансова независимост.
Романът „Цветове и години“ е емоционална и драматична история на 50-годишна разочарована вдовица, която си припомня по-щастливите години в света на провинциалната аристокрация през последното десетилетие на XIX век, преди да започне нейният упадък. Главната героиня е Магда Портелки, типична представителка на новата средна класа. На 18 години тя се готви за втория си сезон на баловете, където семейството ѝ се надява да намери "добър съпруг" за нея. Самата Магда, подобно на предшественичките си, желае да уреди живота си с по-високопоставен мъж в областта, да бъде отлична домакиня и да блести в обществото. След трагичното самоубийство на първия си съпруг тя се сблъсква с изцяло друг свят, който я поставя пред многобройни изпитания. Омъжва се за втори път, за да спази светските условности, но вторият ѝ съпруг я унижава и я третира като слугиня. Въпреки това тя успява да устои на трудностите и да отгледа и изучи децата си. Но в действителност едва тогава започва нейното истинско падение...
„Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ от Роберт Хас, Издателство Ерго, София, прев. от унг. Светла Кьосева, 343 стр.
Роберт Хас (1964, Доросло) е унгарски писател от Войводина. През 1991 г. по време на войната в Югославия емигрира в Унгария, оттогава живее в Сегед. Автор е на повече от 10 книги с проза – романи и разкази, сред които особено място заема поредицата за полицейския детектив Марцел Фабиан, от нея досега са излезли два романа, но се очаква и тяхото продължение.
Творчеството на Роберт Хас получава признание и чрез литературните награди, които получава, сред тях са „Шандор Мараи“ (2012), „Атила Йожеф“ (2019). Творбите му са превеждани на немски, италиански, френски.
Романът „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ излиза за пръв път през 2017 г. и веднага става най-популярното произведение на автора (второ издание 2018 г.). Интересната криминална история се разиграва във време и място, които дават възможност да се разкрие пред читателите един изключително интересен свят: Войводина на прага на ХХ век с нейното пъстро многонационално население; съжителството и сблъсъка на постиженията на ХХ век с предразсъдъците и суеверията. Авторът описва този вълнуващ свят с изключителен финес и чувство за хумор, въвличайки ни в ежедневието на отдалечената и все пак близка епоха.
В романа се преплитат фикция и действителност. Криминалната история е измислена, но много от героите са действителни личности, живели и работили, респективно творили във Войводина. Детективът Марцел Фабиан се различава от обичайния образ на детектив – той е млад, амбициозен, влюбен в съпругата си, същевременно голям поклонник на техническите нововъведения, които използва в работата си (напр. дактилоскопията, новост за времето си). Симпатичен герой, който дори умее да греши.
Всяка глава на романа описва един ден от живота на детектива. Освен работата му Хас създава истинска панорама на живота в краевековието между ХIХ и ХХ век, разкривайки интересни черти от обществения живот. Така романът неусетно разбулва живота в южните покрайнини на Австро-Унгарската монархия, където съжителстват общностите на унгарци, сърби, немци – с тяхното ежедневие, неизбежните напрежения и естествените стремления на всяка една от тях.
„Изповедите на един буржоа. Исках да мълча“ от Шандор Мараи, Издателство Ерго, София, прев. от унг. Мартин Христов, 490 стр.
Шандор Мараи (Кошице, 11 април 1900–Сан Диего [САЩ], 21 февруари 1989) е писател, поет, журналист. Олицетворител и същевременно възвисител на световно равнище на унгарската буржоазна култура, застъпник на либерализма. Класик на модерната унгарска литература. Маестро и образец му е Томас Ман. През 1919–28 г. пребивава в чужбина като журналист, чрез публикации в родните журнали (очерци, разкази, преводи) обаче поддържа връзка с унгарската литературна общност. Сътрудник е на „Франкфуртер Цайтунг“. През 1933-та журналът му го праща в Берлин; тук следи отблизо идването на Хитлер на власт. Описва достоверно и с безпримерна смелост същността на нацизма. През 1937 г. започва работа в „Пещенски известия“: статиите му са чувствителна реакция на всяко явление от културния живот. Главната му творба е биографичният и едновременно социографски роман „Изповедите на един буржоа“ (1934). Сдържано чувство за мяра и пластично изображение, езиков пуританизъм и ярка изразна символика характеризират изразния му стил. Шлифова литературната есеистика до съвършенство. От 1943-та почти до края на живота си води своя „Дневник“, субективен коментар на един забележителен мислител за ХХ век. През 1942-ра става член-кореспондент, а от 1945-та редовен член на Унгарската академия на науките. През 1948-ма заминава отново за чужбина, живее в Европа и САЩ. Между 1948–1990 творбите му не могат да бъдат публикувани в Унгария. Написва най-изразителната поема на унгарската емиграция: „Надгробно слово“ (1950). Непримирим привърженик и борец за национална независимост. От 1979 г. живее в Сан Диего. Прекарва последните си години във все по-пълно уединение. След смъртта на съпругата и сина си живее в бедност и болести, грохналото здраве едва му позволява да се грижи сам за себе си. Слага сам край на живота си. Огромното му литературно наследство може би крие изненади, част от писаните в родината му статии са неиздавани. През 1990-та е удостоен посмъртно с наградата „Кошут“.
Зная, че никога не съм се готвил за „голямата книга“, в която „ще кажа всичко“; писателят знае, че никога не казва „всичко“ и големи книги се готвят да пишат само дилетантите или професионалистите, живеещи в покрайнините на литературата. Вярвах по-скоро, че сред всичките ненужни, припознати с неспокойна и нечиста съвест и все пак неизбежни съчинения по конкретен повод веднъж ще съумея в някой ред или пасаж да кажа онова, което никой друг не може да каже вместо мен. Предполагах, че казаното от мен няма да бъде особено умно, фрапиращо самобитно, ослепително духовито; възможно е като му дойде времето и мястото, да се наложи да го изрека под формата на клише, защото както в живота, така и в литературата най-важното съобщение, онази дума или мнение, които изразяват безостатъчно човека, са най-често твърде обикновени.
„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век. Тази стилно романизирана автобиография, написана през 30-те, носталгично възкресява буржоазния дух на Европа, необратимо разпаднал се след изстрелите в Сараево през 1914. Не случайно с тях завършва и първият том на книгата.
Вторият вече сменя жанра. Започва емигрантският живот на един космополит: Германия, Париж, Флоренция, Лондон. (Този живот на космополит и изгнаник ще продължи до 1989, когато 89-годишният Мараи сам ще сложи край на живота си в Сан Диего, САЩ.) В герои на разказа постепенно се превръщат Цвайг, Унамуно, Томас Ман, Пикасо – личностите, които трябва да съхранят духа на европейската цивилизация, да се опълчат срещу набъбващия кафяв и червен тоталитаризъм. Така книгата на Мараи става свидетелство за последния блясък на една епоха, миг преди окончателния(?) залез. (Пламен Антов)
„Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде“ от Агнеш Балинт, Издателство Миранда, прев. от унг. Иванка Павлова, илюстрации Владимир Сутеев, 67 стр. (твърди и меки корици)
Унгарската писателка Агнеш Балинт (1922 -2008) е първият детски редактор на унгарската телевизия, унгарските детски и младежки телевизионни програми, един от основателите на детската телевизия в Унгария, писател, преводач и художник.
Нейните литературни постижения са резултат от дългогодишната й любов към книгите. Научава се да чете още на 5 години, а на 12 вече е написала шест кратки истории, на които сама прави и илюстрациите. На 14 години пише разказа „Фани, модерната фея“ („Fánni, a modern tündér“), който година по-късно е публикуван в унгарско детско списание.
Завършва училище в Будапеща. След това се мести във Виена, където изучава изящни изкуства. През 1944 година се жени за доктор Шандор Немет, с когото имат две дъщери.
През 1958 година Балинт започва работа като редактор в унгарската телевизия в новооткрития отдел за детски и юношески предавания. Тя прекарва следващите 35 години от живота си, пресъздавайки вълшебни, забавни и разнообразни детски истории на малкия екран. Предаванията, на които е продуцент, винаги са увлекателни и образователни и стават любими на поколения деца в Унгария.
Паралелно с кариерата си в телевизията, Балинт не спира да твори и на хартия. Много от разказите, които е написала, стават класика както в Унгария, така и в много други страни по света. Едни от най-популярните ѝ творби са "Вятърничавото семейство", "Фрак, страшилището на котки", "Кукуригу и Кудкудяк", "Корабен дневник", „Какво има на улица Футринка?“, „Капитан Бруно“, „Островът на водните кончета“, „Дневникът на Мишлето“, „Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде“, както и много други. Историите на Балинт носят в себе си чисти детски емоции, топлина и искреност и предизвикват усмивки у читателите си.
През 1997 година Агнеш Балинт е наградена с Унгарски орден за заслуги към републиката.
„Прасенцето Стафидко“ е един от най-известните герои на Агнеш Балинт както на малкия екран, така и в разказите ѝ. Книгата за Стафидко излиза за първи път 1965 година и е преведена на множество езици по света.
В една хладна октомврийска вечер вятърът отвял шапката, под която живеело Джуджето, и то останало без подслон. За късмет, намерило на полето голяма тиква, на която синигерите били изкълвали сърцевината. То си направило прозорче и врата от кора на дърво, остъклило прозореца с парче счупено стъкло, направило печка от глина и комин от тръба и заживяло в тиквата.
Един ден се появил неканен лакомник, който се опитал да отхапе парче от къщата. Това било малкото, бездомно и гладно прасенце, наречено Стафидко. Доброто Джудженце се съжалило над него и го приютило в дома си.
„Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде“ съдържа 10 весели истории за приятелството и приключенията в необикновената къща тиква, за пакостите и хитрините на непослушния Стафидко, за мъдрите поуки на Джудето и съветите на леля Врана. От тях децата ще научат колко е важно да си помагаме и да се грижим за приятелите си, да бъдем честни и добри.