Агнеш Балинт: Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде (изд. Миранда) | Представяне на детска книга

Унгарската авторка Агнеш Балинт (1922 -2008) е първият детски редактор на унгарската телевизия, унгарските детски и младежки телевизионни програми, един от основателите на детската телевизия в Унгария, писател, преводач и художник.

Нейните литературни постижения са резултат от дългогодишната й любов към книгите. Научава се да чете още на 5 години, а на 12 вече е написала шест кратки истории, на които сама прави и илюстрациите. На 14 години пише разказа „Фани, модерната фея“ („Fánni, a modern tündér“), който година по-късно е публикуван в унгарско детско списание.

Завършва училище в Будапеща. След това се мести във Виена, където изучава изящни изкуства. През 1944 година се жени за доктор Шандор Немет, с когото имат две дъщери.

През 1958 година Балинт започва работа като редактор в унгарската телевизия в новооткрития отдел за детски и юношески предавания. Тя прекарва следващите 35 години от живота си, пресъздавайки вълшебни, забавни и разнообразни детски истории на малкия екран. Предаванията, на които е продуцент, винаги са увлекателни и образователни и стават любими на поколения деца в Унгария.

Паралелно с кариерата си в телевизията, Балинт не спира да твори и на хартия. Много от разказите, които е написала, стават класика както в Унгария, така и в много други страни по света. Едни от най-популярните ѝ творби са "Вятърничавото семейство", "Фрак, страшилището на котки", "Кукуригу и Кудкудяк", "Корабен дневник", „Какво има на улица Футринка?“, „Капитан Бруно“, „Островът на водните кончета“, „Дневникът на Мишлето“, „Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде“, както и много други. Историите на Балинт носят в себе си чисти детски емоции, топлина и искреност и предизвикват усмивки у читателите си.

През 1997 година Агнеш Балинт е наградена с Унгарски орден за заслуги към републиката.

Прасенцето Стафидко е един от най-известните герои на Агнеш Балинт както на малкия екран, така и в разказите ѝ. Книгата за Стафидко излиза за първи път 1965 година и е преведена на множество езици по света. Сборникът „Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде“ ще бъде публикуван и у България - с илюстрациите на Владимир Сутеев (художник и автор на незабравимите „Приказки и картинки“) и прекрасния превод на Иванка Павлова.

Книгата съдържа 10 весели истории за живота в необикновената къща тиква, за пакостите и хитрините на непослушното прасенце. От тях децата ще научат колко е важно да си помагаме и да се грижим за приятелите си, да бъдем честни и добри.

Владимир Сутеев (1903 – 1993) е руски илюстратор, писател, сценарист и режисьор на анимационни филми. Илюстрира много детски книги на автори като Корней Чуковски, Самуил Маршак и Сергей Михалков. Режисьор е на над 40 анимационни филма, създадени по негов сценарий. Автор е на десетки рисунки, публикувани в различни списания, както и на едни от най-популярните детски приказки, събрани в сборника „Приказки и картинки“, „Котаракът рибар“ и други. Произведенията му са изключително популярни както в родната му страна, така и в чужбина. Преведени са на десетки езици и имат стотици издания.

Иванка Павлова е съвременна поетеса и преводачка. Издала е 10 стихосбирки: Градините на сърцето, Между да и не, Зрея в мълчанието, Боса ходя по жарава, Светът в капка роса, По сребърните пътеки, Даровете на мига, И ги осъдих на забрава, Преди залеза и По стъпките на тъгата. Авторка е и на книгата в проза Светлини и сенки, както и на седем книжки със стихотворни творби за деца: Врабец храбрец, Калинка Малинка, Помисли! Отгатни!, Балончета хвъркати, Пчела с кошничка, Гатанки в рими и Калинка Малинка – с ново съдържание.

Превежда от унгарски и от руски език. Голяма част от нейните преводи на унгарска поезия е представена в антологията Цветни мастила. Най-цялостна представа за нея като преводачка на руска поезия дава участието ѝ в антологиите на руската поезия Заветни лири и Ята сред безкрая. В неин превод са също унгарските книги за деца Бомбе и картофен нос на Ищван Чукаш, Чипике – джуджето великан на Шандор Фодор, както и Приключенията на понито Бриз и неговите приятели.

Иванка Павлова е работила като редакторка, като хонорувана преподавателка в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и като учителка по български език и литература.

Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските творци и на Българския хайку съюз.

Носителка е на Рицарски кръст на Унгарския орден за заслуги, гражданска степен.