София 1000, ул. "Аксаков" 16
Тошо Дончев, писател, преводач, социолог, член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. и на Съюза на българските писатели.
Тошо Дончев е роден в Будапеща през 1944 г. Следва в Будапеща и София. Дипломира се в Университета „Лоранд Йотвьош” (Будапеща), защитава докторската си дисертация в Института по социология към БАН (1984). В периода 1991-1994 г. е председател на Кръглата маса на малцинствените и граждански организации на Унгария, а от 1995 до 1998 г. е председател на Българското републиканско самоуправление. От 1998 до 2000 г. е председател на Управлението за национални и етнически малцинства. С името му се свързват редица българо-унгарски проекти в областта на културата и образованието. През 1991 г. основава списание „Хемус”, през 1994 г. създава Фондация Pro Schola Bulgarica. От 2003 г. е почетен председател на Българския културен форум.
Директор на Унгарския културен институт в София от 2011 до 2015 г.
За досегашната му дейност българската държава го удостоява с множество високи отличия (Орден „Кирил и Методий”, 1990; Орден „Мадарски конник” – първа степен, 2000; Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски”, 2003, „Златен век” - печат на Симеон Велики, 2014, 2016) и унгарски отличия, последните от които са: „Рицар на унгарската и универсалната култура”, 2012, и грамота и орден на списание "Напут", 2013.
На български език досега са издадени следните негови книги: „Българи от ново време”, 2000; „Прокълнатото щастие на леля Ица”, 2008, „Вълчи вой – кучи лай”, 2012, и сборникът с разкази, есета и мемоари „Умната! Или петте правила на щастието”, 2013, "За делничните добродетели", 2018, "Роса по залез", 2019.
Издания в Унгария: "От все сърце. Изповеди за един българин", 2015 (двуезична), "За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на холокоста", 2016 (триезична), сборник с разкази, спомени и есета "Изповедите на един българин", 2014.
Съставител е на сборника "Очерци за стопанската и културната дейност на националните общности в Унгария през XIX и XX век", 2014.
Редактор на сборниците със студии и статии, посветени на Тома Вишанов и Свети Наум.
Превел на унгарски език пет български романа, разкази от Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Със свои преводи участва в по-значителни сборници на българската литература от 1969 г. насам.
Като отговорен издател на Българското републиканско самоуправление издава двуезичния сборник на Христо Ботев, поредицата „Български календар”, поетични антологии, интервюта на изтъкнати дейци на българската общност в Унгария, излезли със заглавие „Български портрет”.
Читателят държи в ръцете си нещо като продължение на последния сборник на Тошо Дончев „Роса по залез“. Излязлото през 2019 година първо на български (макар поначало да е написано на унгарски), а после и
на унгарски език тъничко книжле е петата книга художествена проза на Дончев. Но не съвсем според Кинга Ерьош, критик, редактор и председател на Съюза на унгарските писатели, която на първото представяне на книгата в Дом „Бенцур“, замъка „Едеди“ в Будапеща сподели, че текстовете в нея са новели с мини истории, но ако ги погледнем от друг ъгъл, получаваме същевременно кратички есета.
Новият му сборник „Хайдушка гощавка“ поднася на читателя не само кулинарни деликатеси, както подсказва подзаглавието на книгата, но и „житейски рецепти“, рефлектиращи върху битието ни. Размислите не са самоцелни, мъдростите не са роля, те са водени от любов към ближния, от трезв разум и невинен хумор. Разделената на две смислови единици книга, състояща се от близо сто кратки форми и текстове, написани под знака на самоопределението, свидетелства за съзнателно намерение: авторът не иска да се подчинява на никакви тенденции.
(Мартон Месарош Навараи, редактор на книгата)