ПРЕВОДАЧИТЕ ЧЕТАТ VII. Юбиляри

Дата: 6 Декември - 27 Декември
null

Очаквайте прочити на следните унгарски писатели и техните преводачи на български език:

Стефка ХРУСАНОВА – Имре Кертес: Досието К. аудио/видео

Унгарският писател от европейски произход Имре Кертес е роден през 1929 в Будапеща. Още на четиринайсетгодишна възраст минава през ужаса на Аушвиц, после на Бухенвалд. След края на Втората световна война се изявява като журналист и преводач от немски на автори от рода на Фройд, Хофманщал, Ницше, Витгенщайн. В прозата си претворява участта на хората, преживели кошмара на концентрационните лагери, съдбата на индивида, притиснат в безизходицата на Източна Европа, събитията в Унгария от 1956. През 2002 получава Нобелова награда за литература за романа си Безсъдбовност. Лауреат е и на други престижни отличия, сред които: "Атила Йожеф" (1989), "Лайош Кошут" (1997), "Хердер" (2000), Големият кръст на Република Унгария (2003). Умира преди през 2016 г. В Досието К., под формата на интервю, Кертес разказва за своя живот и творчество. Едновременно с това възкресява близкото историческо минало на Европа и на Унгария с неговите превратности, безумия и с тежкия отпечатък, който оставя върху цели поколения.

Николай П. БОЙКОВ - Янош Пилински: Апокриф видео

Янош Пилински е роден през 1921 г. в Будапеща, завършва пиаристка гимназия, учи в Будапещенския университет. През 1944 г. е мобилизиран в Германия, където се сблъсква отблизо с концентрационните лагери. Войната слага отпечатък върху цялата му поезия. Уклонът към индивидуализма, към абсурдността на съществуването и човешката самотност, търсенето на трансценденталното, както и нетрадиционният начин на изразяване предопределят дългогодишното мълчание над неговата поезия след 1945 г. През 70-те години поетът се радва вече на нарастваща популярност от страна на критика и читатели. Умира през 1981 г. в Будапеща. Мащабната му поема "Апокриф" е написана през 1954 г., но е отпечатана едва през 1959 г.

Моника ГЪЛЪБОВА – Петер Естерхази: Крадецът на Корнел Ещи видео

Пeтeр Ecтeрхaзи e рoдeн нa 14 aприл 1950 г. в Будaпeщa. Диплoмирaн мaтeмaтик, oт 1978 г. Ecтeрхaзи e пиcaтeл нa cвoбoднa прaктикa. Прeз 1993 г. вeчe e члeн нa Aкaдeмиятa зa литeрaтурa и изкуcтвo "Ceчeни". Нocитeл е нa множество нaгрaди - нaгрaдaтa нa Фoндaция "Зa унгaрcкo изкуcтвo", нaгрaдитe "Кoшут" и "Eрньo Ceп" и др., както и на Държaвнaтa нaгрaдa нa Aвcтрия зa eврoпeйcкa литeрaтурa, приcъдeнa му кaтo нa нaй-знaчим cъврeмeнeн унгaрcки пиcaтeл и aвтeнтичeн прeдcтaвитeл нa пocтмoдeрнизмa в Изтoчнa и Цeнтрaлнa Eврoпa. Умира през 2016 г. от рак на панкреаса, на която посвети и последната си книга "Дневник на панкреаса". "Крадецът на Корнел Ещи" е от книгата му "Ещи", излязла през 2010 година.

Светла КЬОСЕВА – Петер Естерхази: Хармония Целестис видео

Петер Естерхази (1950-2016) е унгарски писател, публицист, носител на престижната унгарска държавна награда „Кошут“, член-съосновател на Дигиталната литературна академия. Петер Естерхази е наследник на графовете Естерхази. През 1974 г. завършва математика в Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща. От 1978 г. е писател на свободна практика. Романите и разказите му са преведени на над двайсет езика, носител на множество престижни литературни награди в Унгария и чужбина. За творбите му са характерни интертекстуалността, цитирането, фрагментарността. По-важен за него е текстът, не толкова историята. На български са издадени следните негови книги: „Една жена“, пр. Светла Кьосева. „Спомагателни глаголи на сърцето“, пр. Юлия Димитрова и „Погледът на графиня Хан-Хан“, пр. Николай Бойков. "Harmonia Caelestis", излязла през 2000 г., е една от най-мащабните творби на автора.

Мина ЦОНЕВА – Антал Серб: Пътеводител из Будапеща за марсианци видео

Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик Ибсен и др. През 1933 г., само на 32-годишна възраст, е избран за президент на Унгарската литературна академия. През 1934 г. публикува първия си роман „Легенда за Пендрагон“, базиран на личен опит от живота му в Англия. Вторият му и един от най-известните – „Пътешественик и лунна светлина“, – излиза през 1937 г. Превежда от английски, френски, италиански, в това число произведения на Анатол Франс, П. Г. Удхаус и др. През 1941 г. Серб публикува своя труд „История на световната литература“, който продължава да е актуален и до днес. Чете лекции по литература по Унгарското радио. След приемането на Третия еврейския закон през 1941 г. възможностите му за творческа изява все повече намаляват. Мобилизиран е за принудителен труд и умира при нечовешки условия на 4 януари 1945 г. "Пътеводител из Будапеща за марсианци" е една сравнително тънка книжка, написана през 1935 г., която ни прави съпричастни към едно странно пътуване, в което заедно с един марсиански обитател и присъединилия се към него писател обикаляме най-забележителните части на унгарската столица, разглеждаме къщите й, мостовете, улиците и църквите.

Юлия КРУМОВА Антал Серб: Легендата за Пендрагон видео

„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф.

Мартин ХРИСТОВ – Миклош Месьой: Савел видео

Миклош Месьой (1921-2001) е унгарски писател и поет, автор на книги с разкази, приказки, пиеси, есета, множество романи, между които „Смъртта на атлета“ (1966), „Савел“ (1968), „Филм“ (1976) и др. Завършва право в университета „Петер Пазман“. Публикува от края на 1940-те години, работи като драматург в будапещенския Куклен театър (1951-52). Един от говорителите на унгарската „Демократична харта“ през 1993 г. Удостоен е с отличията „Тибор Дери“ (1986), „Йорлеи“ (1988), „Кошут“ (1990) и др. В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент.