1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Моето „поприще“ е по-скоро преводът, а преди време и преподаването. Писането на стихове дойде от само себе си, и не беше в ранен период, а горе-долу по време на университетските ми години. А житейският път обхваща още толкова много неща, например хората, с които съм се свързала – и точно затова не бих го променила. Искам да променям неща, за които нямам властта да го сторя.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
С книгите, от чийто превод съм доволна. Както и с моите книги, написала съм пет стихосбирки и сборник с есета.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
През последните години животът ми бе подчинен на много неща, почти нямаше обикновени дни. Напоследък започвам да улягам: понеже съм собственичка на куче, денят ми започва със сутрешна разходка, след това идват всекидневните неща и някъде ранния следобед сядам да превеждам, което в няколко стъпки продължава до вечерта. В дните без превод чета и се срещам с приятели.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Мисля, че като останалите. От голямо значение са приятелите ми. Обичам да плувам. За съжаление имам много малко свободно време.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да не бъде суетен: дори да се интересува от мнението на другите, нека сам да се опита да почувства дали това, което прави, е добро. Но ако го хвалят, да се радва. Ако го критикуват, има право да се гневи, но след това да приеме онова, за което критикът е бил прав. И да продължи нататък. Да се опита да си разпределя времето, особено, ако е на свободна практика, и да накара обкръжението си да приеме факта, че и писането е работа.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Два пъти бях в Копривщица на фолклорен фестивал и след всяко ходене за по няколко дни отивах на Черно море. Пътьом разгледах Рилския и Троянския манастир, дори посетих и Природния парк Странджа. Само хубави спомени имам, мили хора, красиви пейзажи, вкусна и достъпна храна. Обичам неравноделните ритми на българската музика. Само че българските народни танци са по-трудни и от македонските.