1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Още като дете много обичах да рисувам. И понеже съм родена в семейство на творци, винаги съм получавала подходящото насърчение. Заради многото художници всеки квадратен сантиметър от стените у дома бяха покрити с картини. От това как баща ми, баба ми и дядо ми подреждаха картините според формата им и за да се поберат повече, се получаваха произволни композиции. Мисля, че тази гледка, комбинациите и логиката на попадането им една до друга, ми оказаха голямо въздействие още тогава. Бързо осъзнах, че искам да рисувам; когато ме измъчваше нещо, можех да изразявам чувствата си най-вече чрез рисунките. Това някак остана до ден днешен.
Не бих могла да си представя живота си без да правя картини. Отново бих избрала същия житейски път. Има много по-добре платени и не толкова каменисти поприща от изкуството, но въпреки всичко то ми дава свобода и независимост, които все по-трудно можем да си представим в днешния свят. Иначе са редки ситуациите, в които човек да може да прозре всеки аспект от работата си, целия процес, да взима решенията и да поема отговорност във всяко отношение.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Не смятам, че бих могла да посоча конкретен момент. Много по-горда съм с личните отзиви, които получавам, отколкото с наградите си или с официалните признания. Едно момиче, което впоследствие рисувах няколко пъти, ми каза, че с удоволствие би ми станала модел, защото откакто за пръв път видяла работите ми, усетила, че те говорят за нейния живот. С такива неща се гордея най-много.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Събуждам се рано и уморена, преди обяд работя въодушевено, а понеже посещавам докторантска школа, понякога се занимавам и с изследвания покрай живописта, планирането на картините и другите, свързани с професията ми дейности. Следобед вземам дъщеря си от детската градина. В по-добрия случай след това играем. Понякога ходя на изложби, на откривания. Вечер чета приказки.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Запълвам си времето със семейството, с дъщеря ми, с приятелите и колегите ми. Може би бяха нужни две години Ковид, за да осъзная, че те са по-важни от всичко друго. Излизам сред природата, гледам филми и, когато имам възможност, чета книги.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Мисля, че едно от най-важните неща за начинаещ творец е да осъзнае, че изкуството е дългосрочна игра. След университета отзивите ще пристигат все по-бавно, няма да може от раз да се каже дали е добро, интересно или важно това, което правим. Необходими са много търпение и стабилна самооценка, за да не те пречупи началният период. Невинаги си струва да тръгнеш по посока на по-слабото съпротивление.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Като дете съм летувала тук с родителите ми. Спомням си, че се страхувах от морето и имаше едно момиченце, с което копаехме дълбоки ями на брега.
Като пораснах, също съм идвала тук да летувам, но с приятели. По време на следването ми. Пътувахме с кола, беше голямо приключение. Отседнахме при една българска леличка, с която едва се разбирахме, но това, че не бяхме затворени в хотел, а можехме да наблюдаваме живота тук малко по-отблизо, беше специално преживяване. Интересно беше да се види и когато туристите се прибираха на свечеряване по хотелите си как местните завладяват плажа или пък околностите край термалните извори.
Силно ме впечатлиха снимките на покойниците и посланията към тях, окачени по улиците.
Марта Цене. Фото: Дюла Цимбал