"Унаследени пози" | Марта Цене

С участието на художничката!

Открива: проф. Георги Янков (НХА)

Изложените творби са част от проекта „Упражнения по освобождаване“. Освобождаването се отнася преди всичко до трансгенерационните влияния върху мен, до семейните травми, изречените и неизречени модели, очакванията, които – осъзнато или неосъзнато – и до днес определят живота ми, връзките ми, художествената ми идентичност. Опитвам да се освободя от принудата на стремежа да отговоря на очакванията на поколенията художници в семейството, от желанието да продължа семейната (хипер)реалистична изобразителна традиция, от художествената роля, продиктувана – и тук ще си послужа с понятието на Ерик Берн – от книгата на съдбата ми. Другото важно нещо, от което се стремя да се освободя, е влиянието на представата за жената – проявяваща се в изкуството на мъжете от моето семейство – върху собствената ми идентичност, юношеската ми представа за тялото и работите ми, изхождащо от творчеството на моя дядо Бела Цене, един от предпочитаните художници на актова живопис в социалистическата епоха. Опитвам да контекстуализирам тази актова живопис от лична и от женска гледна точка и да я съпоставя с действителния живот на жените в семейството ми.

Темите на творбите ми „Творческото семейство“, „Изучени симетрии“ и „Нищо не се е случило“ са състоянието на актовото рисуване по модел, неговите йерархични връзки и свързаното с това детско отношение, формирало моята идентичност. Те се определят от противоположностите дете-възрастен, гол-облечен, пасивен-активен, от ролите, гледните точки и отъждествяванията. Женските фигури, появяващи се в моите инсталации, изобразяват или мен, или дъщеря ми, или модели, видени през детството ми. Фигурите и свързаните с тях роли се сливат.

Изходната точка на големите инсталации в долната част на залата е една вълшебна приказка за възрастни, „Прасковен цвят“ на Михай Бабич, която беше определяща за мен в детството ми. Свързаните с нея детски недоразумения ми помогнаха тогава да си обясня понятията, свързани с тялото, откъсването от тялото, красотата и щастието, образците за активно и пасивно поведение, зависимостта, безпомощността и липсата на изразни средства.

Поставяйки под въпрос характерния за мен по-рано формат платно, в залата се появяват инсталации със смесена техника (живопис, рисунки, стенопис, фотоси, отпечатък върху брезент). Те са изградени многопластово, подсказват отделните брънки на историята като конструкции от спомени – така както често поставяме под въпрос истинския характер и линеарността на спомените си. Прикриването е особено важен мотив, който насочва към вече недостижимите части на спомените.

Марта Цене е родена през 1982 г. в Будапеща. Изучава „История на изкуството“ в Университета „Лоранд Йотвьош” и „Изобразително изкуство и интермедия“ в Унгарската художествена академия. Дипломира се като художник през 2008 година. От 2018 г. подготвя докторантура в Унгарската художествена академия.

Най-характерната черта на нейните творби е, че винаги са съставени от множество сцени, от кадри. Разположените една до друга сцени, връзката между които е по-скоро асоциативна, отколкото времева, представят личните истории и роли на твореца, които тя определя като разследване на идентичността. При избора на отделните кадри черпи вдъхновение от една страна от филмовия монтаж (от теориите на монтажа на Кулешов и Айзенщайн), тоест една поредица от събития често не се разкрива чрез представянето на случките в една картина, а чрез монтирани една до друга подробности. От друга страна се вдъхновява от средновековното и ренесансово изкуство, които, въпреки хладната си статичност, чрез привличащи вниманието подробности насочват към скритата на заден план история.

Същото задълбочено внимание характеризира и поведението на художничката: „За мен рисуването е медитация. Важни са подробностите и задълбоченото, точно наблюдение на гледката; обработвайки ги, преживявам представената картина. Прекараното с нея време и отделеното й внимание са съществени нейни свойства както от творческа гледна точка, така и от гледна точка на възприятието й. Картините ми се движат по ръба на тълкуваемостта, предизвикват ефекта на очакваща разгадаването си история, разказ, но никога не изобразяват проследима поредица от събития.”