1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Бях на 13 години, когато започнах интензивно да си представям една картина, тя беше като жив сън, кинематографично ясна, не можех да се откъсна от нея. Постоянно мислех за нея, виждах я все по-ясно и по-ясно, и накрая се опитах да я опиша. От това се получи кратка новела за това как някой убива вездесъщ, богоподобен диктатор. Онзи следобед бе катарзисен за мен, оттогава вече знаех, че ще правя това през целия си живот. Но ми трябваха шестнайсет години, за да може да излезе първият ми роман "Книга за унищожението", в който първоначалният образ най-сетне намери мястото си: гилзи от изстреляни куршуми се сипят върху стърнището.
Ако бих могъл да започна отначало, бих правил същото и по същия начин. Не съжалявам за нищо.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Винаги се гордея, че съм успял да завърша следващото изречение, и разбира се с това, че романите ми се четат почти навсякъде по света.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
В идеалния случай изглежда така: ставам, отивам да потичам, прибирам се, превивам тестото за хляба, пием кафе, сядам да пиша, на обяд готвим, изпичам хляба, обядваме, следобедът уреждам някои свои дела или пиша, вечер понякога гледаме филм или излизаме някъде, преди лягане замесвам кваса с брашното, водата и солта, за да мога и на следващия ден да изпека хляб.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Обикновено готвя, с перфекционизъм и страст. Много обичам да поправям компютри и да плувам. Да чета изтегнат в топлата вода и по възможност под открито небе. Да гледам небето полегнал в хамак.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да работят, седнали във възможно най-удобен стол, защото за написването на един роман си трябва много седене. Да свикнат със самотата. На сайта ми - dragomangyorgy.com - са изредени в точки съветите ми, за начинаещи писатели и за романисти.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Само веднъж, в София, когато излезе романът ми "Клада". Беше малко преди Коледа, много се разхождах из града, гледах играещите на шах по пейките, не устоявах на изкушението да не си купувам бадеми и фъстъци, джобовете ми постоянно бяха пълни с горещи кестени.
Дьорд Драгоман