Русе, бул. „Славянски“ 12
ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ РУСЕ е събитие, утвърдило се като едно от най-известните за българската и международна публика събития у нас. Фестивалът представя най-актуалните аспекти от международната и местна литература и изкуство и ги предлага в достъпен за всяка възраст вид в приятна атмосфера. През 2022, 15-тото юбилейно издание на фестивала е „Дъхът на Европа“– паралелни, възможни и невъзможни светове в съвременната реалност. Акцентът през тази година ще бъде върху български автори, творящи на български език в страната и чужбина. Фестивалът ще бъде мястото, където българската и световната литература се срещат, допълват и обогатяват. Ще има и среща с деца, които обичат книжките. Става ясно, че този литературен фестивал се превръща в платформа за знания, в която се експериментира също и с нови форми на медиация.
Дьорд Драгоман е ярка фигура в съвременната унгарска литература, световната си слава дължи на втория си роман „Белият цар“ (2005), с който е познат и на българските читатели. Литературните му успехи започват с “Книга за опустошението” (2002), а романът „Клада“ (2014), който сега предлагаме на любезния читател, е третият му монументален роман. Автор е на сборника с разкази „Хор от лъвове“ (2015), превежда художествена литература от английски език, занимава се с литературна и филмова критика. Роден е през 1973 г. в Търгу Муреш (Марошвашархей), Румъния. Семейството му се преселва да живее постоянно в Унгария през 1988 г. Възпитаник е на Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“, завършва английска филология, защитава докторат по филологически науки, за писателската си дейност е носител на няколко унгарски и международни престижни награди. По романа „Белият цар“, смятан за шедьовър и голямо постижение на унгарската литература в световен мащаб, е изготвен и игрален филм, британска продукция. Произведенията на Дьорд Драгоман са преведени на над тридесет езика.
„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, с юношески премеждия, първа любов и копнеж за щастлив и спокоен живот. Романът е история на съвремието ни, която поставя въпроса за личната отговорност в тоталитарното общество, от което привидно сме се избавили в края на миналия век, както и в новото общество, към което бързаме да се приобщим.
Адриана Петкова Пападопулос е родена в София. Завършва Софийския университет „Св.Климент Охридски” (1983), специалност история и философия, с тригодишна научна специализация по етнография. Специализира в Унгария Икономика и организация на туризма и хотелиерството и работи в Българо-унгарското средно езиково училище „Христо Ботев” като преподавател по екскурзоводство и туризъм. Занимава се с етнографски проучвания на съвременната българска общност в Унгария. Сътрудник и член на редколегиите на местните издания на „Български вести” (1992-2001), „Хемус” (1992-2001) и основател на Български културен форум (1999). Завършва в Будапеща магистратура за писмен и синхронен превод с унгарски език. От 2004 година работи с руски, унгарски и английски език като преводач на свободна практика. Отличена с награда на Министерство на културата (2006). В неин самостоятелен превод българската публика се запозна с творбите на унгарските писатели Янош Лацкфи и Тамаш Ияш, Силард Рубин , Дьорд Драгоман, Пал Завада „Пазарен ден” и др.