Габор Т. Санто: блицинтервю

1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?

Започнах да пиша като тийнейджър. Човек не просто избира битието на писател, а житейският опит и прочетеното го подтикват да се заеме и той с това. По-късно, когато вече съзнателно твори, разбира, че някое упорито чувство, тема, перспектива се завръщат. Колкото и осъзнат да е творческият процес, в крайна сметка той е породен от вътрешна принуда. По тази причина е под въпрос дали това поприще изобщо е резултат на свободен избор.

2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?

От досега издадените ми романи за най-важни чувствам “Котките на Кафка“, “Симфония Европа“ и новото преработено издание на “Последна спирка гара Изток“, както и сборника ми с разкази “ 1945 и други истории“. Може би не е случайно, че тези книги излязоха и в превод на чужди езици. “Котките на Кафка“ на турски и чешки, “Последна спирка гара Изток“ в близко бъдеще на румънски, а след превода на български на “Симфония Европа“ идва и преводът й на турски. След издаването си на италиански и словашки сборникът с разкази ще бъде достъпен и на китайски. По историята, дала заглавието на сборника – “1945“ – с мое съдействие беше изготвен сценарият за едноименния филм на Ференц Тьорьок, който получи 20 награди от фестивали и се разпространява в 40 страни.

3. Как протича един Ваш обикновен ден?

Налага ми се да разпределям времето си между писателската и редакторската си дейност. В новинарския потоп на интернет-епохата не е лесно те да бъдат отделени, но когато съм навлязъл дълбоко в някой роман, понякога работя над него и нощем.

4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?

Тичам и плувам и бих могъл да препоръчам на всекиго, на когото здравето го позволява. Също така чета за разтоварване, необходимо е и за работата ми, когато се опирам на източници, но, разбира се, гледам и филми, слушам музика, интересувам се от театър.

5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?

Да чете. Да пише. И ако не върви, да се опита по-късно. Ако наистина чувства, че трябва да напише нещо, то това преживяване, тази тема или принудата да пише, така и така няма да го оставят на мира. Понякога писателят се запъва не защото е на грешен път, а защото това, което иска да сподели, бремето на неизказаното, формалният проблем как да го разкаже го подтиква да изчака и трябва да дорасне за задачата.

6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?

В края на гимназията, в средата на 1980-те години веднъж летувахме със съучениците ми в почивна база в Камчия. Палатки, стоене до среднощ, бушуващи страсти и водка Апфел, ако добре си спомням името.