Улицата не е детска площадка | Фотоизложба | 26 януари

Изложбата на Галерия „Деак 17“ изследва влиянието на скейтбординга, превърнал се от хоби в субкултура, върху начина на живот и върху младежта в Будапеща през осемдесетте-деветдесетте години на ХХ век. С помощта на предмети, архивни снимки, документални филми, графики, интерпретиращи процесите, и с кратки филмови интервюта тя представя развитието на скейтбординга, историята на дизайна му, значението на техниките на каране. 

Целта на проекта е да се върне назад в историята до търсенията на поколение, израсло в Будапеща в края на 1970-те години, до местната интерпретация на „западния“ начин на живот. Ангажираността на тогавашните участници, поривът им за екстремност дават и представа за епохата чрез представянето практикуването на скейтбординга и неговата оценка. „Улицата не е детска площадка” е често срещан израз още през осемдесетте години, когато скейтбордингът, достигнал в развитието си до уличен скейтбординг, навлиза и в Унгария и модерното хоби се превръща в средство за самоизява на една група, приемаща риска, смелостта и неизбежните падания. Следващият обрат в историята настъпва със смяната на режима, когато възможността за свободна търговия води до отваряне на магазини, създаването на скейтпаркове и посещения на международни звезди. Деветдесетте години са епоха на разцвет в унгарския скейтбординг. По това време общността е най-голяма и най-активна и възможностите довеждат до появата на ново поколение, което практикува скейтбординг на международно ниво. В годините преди епохата на интернета списания, видеофилми и родни брандове усилват солидарността на скейтърите. От 2000-те години се изграждат общински скейтпаркове, триковете могат да се следят ежедневно в интернет, което едновременно вдъхновява и възпрепятства, но води до възможността превърналият се през 2020 г. в олимпийски спорт скейтбординг да достигне нови върхове и в Унгария. Будапеща със своите уникални възможности и облик, с разнообразния си релеф и обществени пространства и днес, както и през изминалите четиридесет години предоставя отлични възможности на скейтърите. 

Проследяването на тази четиридесетгодишна история разкрива не само промените в скейтборда и в техниките на каране, но и в медийната оценка на скейтбординга. Различните епохи представят важни за скейтърите слогани като „Skate or Die” или „Skate & Create”, които се появяват и в контекста на изложбата. Нашата изложба включва и важни от гледна точка на представяната епоха екскурси като икономическия и търговски аспект на скейтбординга или промените през десетилетията в „скейтърската музика“, също и отношението на този спорт към други екстремни, нетрадиционни (извънинституционални) спортове, а дори и значението на фото- и видеодокументирането на скейтбординга. Те внасят нюанси в стремежа към анализ на изложбата и показват защо едно достойно за представяне комплексно явление е тема на изложбата, която говори не само за начина на живот, но и за поколенческите реакции спрямо града, спрямо Будапеща.