„Татари и турци в Будапеща“. По следите на татарските и турските колекции на Етнографския музей в Будапеща 110 години след тяхното събиране в България

Програма на откриването:

Приветствие: д-р Атила Пинтер, директор на Институт Лист

Откриващо слово: проф. д.н. Пенка Пейковска, историк

Представяне на изложбата: Вивиен Затко и Габриела Парей, куратори на изложбата, Етнографски музей

Пътуващата изложба на Етнографския музей в Будапеща представя татарски женски чеиз и снимки, запечатали ежедневния живот, събрани през 1910–1920-те години в района на Добруджа и Делиормана в България, допълнени с резултатите от проучване и етнографска работа на терен, започнала през 2023 г. Пътуващата изложба, състояща се от 10 постера, е гостувала в 14 населени места и сега за първи път ще може да бъде видяна в София, в Институт Лист.

Татари и турци в Етнографския музей

В европейската колекция на Етнографския музей в Будапеща се съхраняват около 600 предмета, събрани в България. Повече от половината от тях до 2023 г. бяха напълно недокументирани – за тях се знаеше единствено, че в по-голямата си част са събрани от татари, а сред тях има и няколко турски предмета. През 2022 – 2023 г. заедно с Вивиен Затко започнахме обработката и проучването на тази колекция. За 55 предмета, регистрирани като татарски женски кърпи за глава, беше известно, че са събрани от Ищван Дьорфи. Останалите приблизително 300 кърпи постъпват в Етнографския музей през 1926 г., след закриването на Източната академия и свързания с нея Източен музей. Те обаче са инвентаризирани значително по-късно – едва през 1965 – 1968 г., поради което дотогава е била изгубена голяма част от информацията, свързана с тях.

По време на архивните проучвания попаднахме на 450 фотографии, също заснети от Дьорфи, около петнадесет години след събирането на предметите. Фотографиите също са били инвентаризирани значително по-късно, по същото време като самите предмети, поради което също са останали без необходимата документация.

По време на нашите проучвания в България (2023, 2024 и 2025 г.) се стремяхме да изясним обстоятелствата около събирането на тези колекции, тяхната история, както и начина, по който членовете на общностите, от които произхождат, ги възприемат и интерпретират. Желанието ни беше музейните предмети и фотографиите да „проговорят“ и на мястото на своя произход – чрез гласовете на нашите татарски и турски партньори. По време на теренната работа се съсредоточихме върху техните разкази, които ни позволяват да реконструираме отделни аспекти от историята на предметите и фотографиите.

В хода на нашите изследвания се стремяхме да проучим и мотивите на Ищван Дьорфи, както и неговите теренни изследвания в България. Интересът на Дьорфи към народите от тюркски произход има лични корени. Той е роден в Карцаг – „столицата“ на областта Куншаг, чиято традиционна култура е силно повлияна от куманското население, заселено там през XIII век. Сред татарските общности по поречието на Дунав и в околните многоетнически райони Дьорфи се стреми да открие паралели с куманското наследство в Унгария. В резултат на тази работа той публикува множество изследвания, посветени на земеделието, животновъдството, строителството и традиционното облекло. В тях той прецизно проследява и доказва елементите с източен произход, като основните му източници са наблюденията и материалите, събрани по време на теренната му работа в Добруджа и Делиормана.

Сред основните ни цели беше колекциите да станат по някакъв начин видими и достъпни и за общностите, от които произхождат. Първата стъпка в тази посока е създаването на пътуваща изложба, която да представим в местата, откъдето произлизат предметите и фотографиите – на терените на нашите проучвания в Североизточна България, сред татарските и турските общности в Южна Добруджа и в Лудогорието, населено предимно с турци.

На изложбените табла представяме етапите на това изследване и постигнатите до момента резултати.

Първата спирка на пътуващата изложба е град Ветово, където днес живее една от най-големите татарски общности в България и който ние самите сме посещавали неколкократно по време на теренната си работа. В населеното място живее и значителна турска общност.

След Ветово изложбата гостува и на други места: Русе, Глоджево, Царев брод, Шумен, Разград и Добрич.

(Габриела Парей, музеолог, Колекция „Европа“)