София 1000, ул. "Аксаков" 16
В рамките на Лятната резидентска програма на Институт Лист София млад унгарски художник гостува на Институт Лист в София и в рамките на две седмици създава инсталация, която след това - в периода юли-август - да бъде презентирана в галерията на Института, а през септември да участва във Фестивала за съвременни изкуства ВОДА в Бургас.
Фото: Норберт Хартани / Hartyányi Norbert/Kultúra.hu
Соня Доротя Колтаи е родена в Будапеща през 1996 г. През 2020 г. завършва Унгарската художествена академия, специалности "графика" с ръководител Ищван Мадачи и "живопис" с ръководител Йожеф Гал. През 2018 г. посещава катедрата по живопис в Университета за изящни изкуства "Мимар Синан", Истанбул.
Участия в групови изложби: в Унгария - Дебрецен, Сендендре, Будапеща, Мишколц и в Румъния - Ковасна.
Самостоятелни изложби: Галерия "Тат", Будапеща - "Моите пространства", 2017 и Rákócity, Будапеща - "Всеки петък погребва един четвъртък"
Участия в проекти в театър "Йожеф Катона", Театър "ТАП", Театър "Фем" и Университета по изкуствата MOME.
Награди и стипендии: Награда от Мишколцкото триенале на графиката 2017, Еразъм - Истанбул 2018, Втора награда на секцията "Изкуство и история на изкуството" на Националната научна студентска конференция 2019, Менторска програма "Маром" 2020, Първа награда на конкурса на Трафо "Гондолат Генератор" 2020, Награда за млад творец на Университета "Карой Естерхази" 2021, стипендия IZP 2022.
Член на Сдружение "Студио на младите художници" (FKSE).
Изготвих видеоинсталацията въз основа на откъс от романа „За розите“ на Золтан Дани. Наблюдавайки морето, разказвачът се свързва с историята на местността, семейството си и собствената си памет. В творбата израз получава поколението, неизживяло война, върху което е оставила следа, отпечатала се е наследената загуба. Аудиовизуалната творба, на обществено и географски ниво, рефлектира върху разрушението, което в моята система е условие за изцеление и свобода, разказвачът се бори за процеса на разкриване на лично, биологическо и психологическо ниво. Кървавият, бодлив, схематизиращ телесната и духовна разруха текст е съпроводен от снимков материал, сроден със спокойната дистанцираност на авторовия глас. Няма страни и присъди, нито победени и победители, а дълбоко емоционални реакции на историята на деформацията, която наблюдаваме с не по-малка безпомощност отколкото историческите травми. (Соня Доротя Колтаи)
Не знам дали бурята е истинска или е в чаша вода
Не знам да ли е истинска буря или само в чаша вода
В творбата си разглеждам сливането на външни и вътрешни усложнения. Във видеото рефлектирам върху несигурността на поколенията, непознали лично войната, но чувстващи смут в тялото си, на биологично и психично ниво.
В моята система движението на морето, неспирното вълнение е изходната точка, която е в състояние да направи осезаем времевия опит и да извика у зрителя противоречивото отношение на забравата и изцелението.
Във видеоматериала използвам открита в София стара снимка, която послужи за кулиси на потока от различни поредици от образи. Появяват се видеоанимации, в които се крия лично в образа на чувстващия, по-точно – крия се от усещанията в един буркан, както и демонстрирам вълнообразните движения на Петър Дънов, които ту напрягат, ту успокояват душевността и чувствително реагиращите на дразненията маси.
Във видеото звучи стихотворението на Золтан Дани „Мястото на ударите“ на унгарски и в превод на български в изпълнението на Едит Фаркашински и Габриела Хаджикостова, а също и на една възрастна софиянка. Поредицата от образи и звучащият текст са в съпровод на музиката на Курсан Колтаи.
изготвила: Соня Доротя Колтаи
текст: Золтан Дани "Мястото на ударите"
изпълняват: Едит Фаркашински и Габриела Хаджикостова
превод на български: Юлия Крумова
музика: Курсан Колтаи