София 1000, ул. "Аксаков" 1
Барток и неговите две сонати за цигулка и пиано са шедьоври, създадени почти по същото време, когато са родени Булез, Берио и Букурещлиев. Тези творби са на повече от столетие и звучат не по-малко абстрактно, авангардно и мистично от някои майсторски нови творби, докосвайки безусловно всеки слушател.
Програма:
Барток – Соната за цигулка и пиано No 1, Sz. 75, BB 84 (1921)
Барток – Соната за цигулка и пиано No 2, Sz. 76, BB 85 (1922)
Една от най-изявените представителки на българското клавирно изкуство е родена в София. Анжела Тошева получава музикално образование под ръководството на педагозите Людмила Стоянова, проф. Мара Петкова, проф. Богомил Стършенов, проф. Лили Атанасова, както и при унгарския специалист проф. Дьорд Шебьок и норвежкия клавесинист проф. Кетил Хаугзанд.
Нейното интерпретаторско майсторство и фина художествена чувствителност са оценени високо у нас и в чужбина: тя е носител на множество отличия от престижни музикални форуми като конкурсите в Салерно (1978), Усти над Лабем (1973), „Лист-Барток“ (1988), наградата „Златно перо“ на „Clasic FM Радио“ (1997), награда „Шопен“ на Полския културен институт в България (2010), награда на Българския салон на изкуствата заедно с Михаил Големинов за мултимедийната инсталация „Шуман-Оракул“ и поредицата от концерти по повод 200 години от рождението на Шуман (2010), както и наградата „Сребърен кръст“ по случай националния празник на Унгария и разпространението на унгарската музика извън пределите на Унгария (2019).
Красимира Султанова е виртуозен цигулар. Родена е в Ямбол. Цялото й семейство е свързано с музиката и изкуствата. Баща й Николай Султанов – цигулар и диригент е основател на камерния оркестър в Ямбол, майка й е виолончелист, а брат й е оперният певец Георги Султанов. Дядо й е любимият на поколения българи актьор Петър Слабаков. Деветгодишна Красимира Султанова постъпва в музикалното училище в Бургас. Продължава в музикалното училище в София, а на осемнадесет вече учи в Германия, в майсторския клас по цигулка на първата ученичка на Давид Ойстрайх - проф. Роза Файн.
Днес Красимира Султанова е първа цигулка на камерен оркестър "Дианополис"-Ямбол, но често гастролира и в големи европейски оркестри.
Бела Барток (1881 – 1945), унгарски композитор, пианист и изследовател на народната музика. Автор на епохалната клавирна творба „Allegro Barbaro”, на операта „Замъкът на херцога със синята брада”, поставила началото на модерната унгарска опера, на шест считани за класически в модерната музика струнни квартета и късния оркестров „Concerto”. Обучава се в Унгарската държавна кралска музикална академия в Будапеща, след което от 1907 г. е назначен за преподавател на музиканти изпълнители. Наред с преподаването издържа себе си и семейството си предимно с концертни изпълнения. Редовно свири в големите градове на Европа, стига до Съединените щати и Съветския съюз. Четирийсетият му рожден ден е честван от виенските и парижки специализирани списания. На петдесетия си рожден ден през 1931 г. е отличен с френския Орден на почетния легион, а в Унгария с отличието Венец ”Корвин”. За сбирките си с народни песни два пъти получава румънско признание („Bene merenti” и „Meritul cultural”).
Благодарение на научната си дейност, събиранията на унгарски и малцинствени (румънски, рутенски, сръбски, словашки) песни в периода 1906 и 1918 г., Барток е считан за най-големия, световноизвестен авторитет в областта на източноевропейската народна музика. Събира също така арабска музика в Алжир, а след това малоазиатска турска народна музика в Турция. Като признание за дейността си в етномузикологията през 1935 г. е избран за член на Унгарската академия на науките. Световна слава му носи оркестровата му творба „Музика за струнни, ударни инструменти и челеста” (1936).
Заради Втората световна война през 1940 г. заминава със съпругата си в Съединените щати. Творбите му му отреждат място редом с двамата най-известни музикални новатори на епохата Арнолд Шьонберг и Игор Стравински. Бартоковите произведения за деца са уникални по своята педагогическа и художествена стойност.
София – Камерна зала „България“, ул. Аксаков 1
23 септември, вторник, 19.00 ч.
Вход: с билети!
Билети на касата на Зала „България“, както и чрез Eventim.bg
Намаления на касата на зала „България“ за пенсионери, студенти и учащи.
Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община през 2025 г.
Съорганизатори: Столична община, Министерство на културата, Софийска филхармония
Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура", Столична община, Министерство на културата.