СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ | Клавирен концерт на Анжела Тошева

Няколко пъти отлагана във времето, тази програма отразява непредсказуемостта на живота ни през изминалите две години. За този сравнително дълъг период след различни промени тя се оформи и подреди от само себе си. Ето как: по случай своята шейсетгодишнина подготвях творби от любими автори, които винаги съм искала да изпълня. Това съвпадна със 140-годишнината от рождението на Барток и по тази причина добавих един от значимите му клавирни цикли, които не съм изпълнявала пред публика. Последната клавирна пиеса на Паскал Дюсапен от 2019 г. дооформи звуковата картина. Неговата безкомпромисна творба се балансира от двата известни шедьовъра на френската клавирна музика от началото на миналия век от Равел и Дебюси.

Внезапната смърт на Михаил Големинов осуети представянето на пиесата „Градски мелодии” (Urban Tunes), която той пишеше специално за този концерт на фестивала. Така тя остана завинаги недовършена, независимо от напредналия етап на работата върху нея. Усещайки неумолимостта на оставащото му време, той пожела вместо нея да изпълня двете пиеси, които написа за мен съответно преди 15 и 20 години. Въпреки че този концерт е посветен на светлата памет на изключителния и незаменим Михаил, аз предпочетох да не включвам само негови композиции, защото той беше убеден привърженик на неавторските концерти, а в случая много харесваше подбраните за този рецитал творби. Така построената програма очертава контурите на негов портрет през ракурса на Дебюси и Равел, от една страна, и на Лист и Барток, от друга.

„Водната нишка”, прокарана в тази програма, преминава встрани от очакваното: вместо известните пиеси, свързани с темата за водата като Au bord d’une source или Фонтаните на Вила д’Eсте, ще прозвучи по-рядко изпълнявана творба от Лист по Хайне. По същата причина не съм включила Градини под дъжда на Дебюси, а пиесата, която възпява далечното пътуване по море към родния остров на Афродита.

Музикалният език на Равел и Дебюси за немалка част от широката публика все още минава за трудноразбираем, въпреки че произведенията им са създадени почти сто и двайсет години преди постмодерните пиеси на Дюсапен и Големинов. Несъмнено последните двама автори допринасят за авангардния дух в тази програма и изискват специално слушателско внимание.

*

На красивите потоци на Рейн по текст на Хайне е втората от шестте транскрипции за пиано от Buch der Lieder für Piano Allein, първи том, създадена през 1843 г., когато Лист започва да прави клавирни транскрипции на песни с пиано. Поетичният му гений постига извисена и вдъхновена атмосфера без наличието на глас – само със средствата на клавирния звук, и като че ли от само себе си разгръща тази толкова специфична форма, в която е ненадминат майстор и до днес.

Плаващ метал е първата клавирна пиеса на Михаил Големинов, написана през 2001 г. след неговото завръщане в България след 15-годишно пребиваване във Виена. Тя е композирана по поръчка на Дружеството за съвременна музика в Монреал и е една от творбите, включени в програмата на рецитала ми от 5 февруари 2002 г в зала „Пиер Меркюр” в Монреал с произведения на канадски и български композитори. В нейната стилистика се преплитат изтънчена отстраненост и непреодолима драматичност. Записана е в Монреал и е издадена на компактдиск заедно с 13 прелюдии от Рахманинов от „Ориндж Фактори” през 2007 г.

Творбата за соло пиано Black letters от Паскал Дюсапен е написана през 2019 г. по поръчка на директора на Лувъра за откриването на изложбата на художника Пиер Сулаж през същата година. Тя е задължителната пиеса за втория тур на 14-ия клавирен конкурс за съвременна музика в Орлеан през 2019 г. Започва с мрачни акорди, променящи се с всеки следващ по вертикалата; те нарастват до тъмни сблъсъци, достигат до разгърната динамична част, която след тежък катаклизъм не завършва с просветление. В сравнение с неговите седем етюда от 2000 г. сега езикът и стилът Дюсапен са по-сурови и неумолими, без да дават краен отговор или напразни надежди.

Петнайсет унгарски селски песни се основават на фолклорни унгарски източници, събирани от Барток между 1907 и 1918 г. в различни райони на Унгария и Секейска Трансилвания. Те принадлежат към третия му, най-интензивен период на работа с фолклора или с т.нар. „имагинерен” фолклор, характеризиращ се с разгърната хармонизация и с крайно отдалечаване на народната песен от първоначалния ѝ вид, на практика превърнала се в авторска, далеч от цитата. В ритмиката и хармонията напомнят румънските Колинди, но са доста по-виртуозни. Пиесата условно се разделя на четири по-големи части. Първата част представлява Четири стари оплаквателни напева. Петата пиеса е Скерцо, последвано от Балада във формата на тема с вариации. След нея започват девет свързани помежду си песни със заглавието Стари танцувални песни. Както при сонатата, цикълът завършва с разгърнат бърз финал. Тази творба води към все по-изчистения стил и език на Барток в малко по-късните Импровизации оп. 20, Сюита оп. 14, Етюди оп. 18.

Ноктюрно от Михаил Големинов е написано през 2006 г. за мое концертно турне през 2007 г. в Средна Европа. Първото му изпълнение е на рецитал през есента на 2006 г. в камерна зала „България”. В Ноктюрно независимо един от друг съществуват три музикални елемента, които започват да се движат в своя собствена траектория в стила на минималистичната музика, достигайки силно експресивни натрупвания, без да излизат от рамката на едва доловимите наглед промени. Мистиката от зараждането и изчезването обгръща цялата пиеса. След проследяването на тяхното взаимодействие те се разпадат на атоми и изчезват.

Игри на водата от Морис Равел е неговият първи шедьовър за пиано, създаден през ноември 1901 г. и изпълнен през април 1902 г. от Рикардо Виньес в Националното общество за музика в Париж (бившата зала „Плейел”). Творбата е посветена на Габриел Форе. По време на създаването ѝ 26-годишният Равел е трябвало да напише няколко фуги и Прелюд и фуга за годишния конкурс по композиция в Парижката консерватория, а така също и за явяването му на конкурса за Римската премия. В „Игри на водата” няма и помен от тези строги упражнения по контрапункт. Младият Равел се радва на своята свобода. Но пиесата е била заклеймена от първите ѝ слушатели като пълна „какофония”. Мотото е от поета Анри дьо Рение (1864-1936): „Речният бог се смее под гъделичкащата го водна струя”. Най-точно описание на творбата дава Дебюси, който пише на своя издател Дюран: „Тази пиеса е като пърхане с криле на пеперуда и не понася тежестта (или стъпкването ѝ, ако щете) на виртуоза”. Нейната фина материя предизвиква радост, щастие и забавление.

Десета багатела от Бела Барток из неговия цикъл Четиринайсет багатели оп. 6 поддържа равновесието между творбите му с фолклорно звучене в тази програма и по-късните, които стремглаво поемат към неговия нов език, провокиран от Дебюси и Шонберг. Багателите са ключ към този език, защото чрез тях Барток заявява своите изразни средства оттук нататък. Тази вододелна творба носи и тежките белези от преодоляването на несподелената любов на автора към Щефи Гейер. Заради определено сложния си език не е популярна пиеса: самият Барток я изпълнява на 27 юни 1908 г. пред Феручио Бузони и неговите ученици на втория му майсторски клас в Консерваторията във Виена. За нея Бузони казва: „Най-накрая нещо наистина ново”. Цикличните клавирни творби на Барток могат да бъдат изпълнявани и поотделно извън контекста на цялостната форма, както е правел и самият той на своите концерти.

Островът на радостта от Дебюси е създадена през август 1904 г. и е двойно свързана с темата за морето: от една страна, е вдъхновена от картината на Антоан Вато „Отпътуване за Китира” (родното място на Афродита според гръцката митология), а от друга, езикът, пропорциите, жестовете, цветовете и дългите хармонични и линии по целутонната гама тук са повлияни от трите симфонични ескиза под наслов „Морето”, написани само година по-късно. Островът на радостта е изпълнена за първи път отново от Рикардо Виньес през февруари 1905 г.

А.Т.

Анжела Тошева е изпълнител с разнопосочни интереси – след завършване на музикалното си образование се отдава на интензивна концертна дейност, изграждайки огромен репертоар, включващ клавирна музика от ранния барок до най-актуалната съвременност, което може да бъде проследено и в звукозаписните й продукции за Concord records, Labor Records и нейната музикална къща Orange Factory, в които е включена музика от сонатите на Скарлати до концертните опуси на Ксенакис и Лигети, наред с Лазар Николов и други български композитори. Концертира и изнася майсторски класове в много страни по света, като същевременно се занимава както с организация на концерти и фестивали, между които ТрансАрт, Великденски фестивал, Сонограми, Американско-български фестивал в САЩ и други, така и с продуциране на книги и интерактивни приложения с музикална ориентация.

През 1991 г. защитава докторска степен по „Теория на интерпретацията в камерната музика”, върху която работи пет години, като преподава камерна музика в Музикалната академия в София като асистент на проф. Димитър Козев. Специализирала е в Унгария, Швейцария и Норвегия. Носител е на награди от конкурси в България, Италия, Португалия, Чехия и др. Осъществила е две големи турнета в Бразилия (1997 г.) и САЩ (1999 г.). През 1996 - 1997 г. води майсторски клас по клавирна интерпретация на камерна музика в град Бержерак, Южна Франция и в Университета в Сао Паоло. Има издадени 3 компактдиска от американската компания „Concord“ с произведения на Лазар Николов, Васил Казанджиев, Павел Шимански и на Янис Ксенакис. През 1999 г. записва и албум с творби на Бела Барток с оркестъра на БНР. През 1997 г. й е присъдена наградата „Златно перо” за заслуги в областта на културата. В чужбина има концерти в САЩ, Канада, Бразилия, Португалия, Ирландия, Норвегия, Франция, Италия, Русия, Турция. Води международен майсторски клас в Бордо, Франция, през 1996 г. През 1997 г. е поканена от Музикалния факултет на университета в Сао Пауло да изнесе семинар за съвременна музика и произведения на Бела Барток за пиано, както и да изнесе дванадесет концерта със съвременна и класическа музика. През 2003г. заедно с композитора и пианист Михаил Големинов основават музикалeн експериментален център за музикално творчество, изпълнителство, издателска дейност и образование „Ориндж Фактори” и се заемат с всички дейности, включващи съвременно музикално изкуство – организиране на концерти, фестивали, публикуване на книги, звукозаписна дейност, както за свои, така и за други музиканти. До февруари 2022 г. , когато Михаил Големинов внезапно почина, имат реализирани близо 300 проекта. През 2004 г. издава първият в България компактдиск посветен изцяло на клавирната музика на Барток. Получава първа награда за музикален филм с „Тринайсет прелюдии от Дебюси” на международния конкурс във Велинград за музикални филми „Николай Гяуров” през 2014 г. Анжела редовно участва в премиери на написани специално за нея творби (често с електроника и мултимедия), или първото изпълнение на клавирния концерт на Майкъл Наймън в България, международната премиера на клавирния концерт на Марин Големинов със Симфоничния оркестър на Братиславското радио в Братислава (2008) и Рапсодична партита на Еужен Сухон (2010) със Софийска филхармония. През 2019 г. е наградена със Сребърен кръст от Президента на Унгария за заслуги в разпространението на музиката на Бела Барток и други унгарски композитори в България и по света. През 2020 г. Анжела реализира филма „Корона от звезди” с изпълнението си на Голяма соната „Хамерклавир” и цикъла „На далечната любима” от Бетовен по случай 250-годишнината от рождението на Бетовен с режисьор Моника Якимова, излъчван многократно по БНТ. В концертите си представя творби от чужди и български съвременни композитори като Лазар Николов, Константин Илиев, Иван Спасов , Васил Казанджиев, Михаил Големинов, Георги Арнаудов, което я прави един от най-страстните популяризатори на съвременната музика в България. За нея музикалната критика се изказва: „Рядката смесица от строгост и гъвкавост са типични и съществени за нейното изпълнение. Нейната музика е резултат от дълбок и жизнен „славянски“ звук, обслужващ чиста, ясна визия“.