Представяне на романа "Трудна дипломация" от Ласло Мартон

Доц. д-р Йордан Ефтимов ще представи последната част от трилогията на Ласло Мартон „Братство“, Издателство "Гутенберг"

С участието на преводачката Стефка Хрусанова и актьора Валентин Ганев

Унгарският писател Ласло Мартон е роден на 23 април 1959 г. в Будапеща. Завършва унгарска и немска филология в Будапещенския университет. Публикува преди всичко на унгарски език, но пише и литературни творби на немски. Носител на множество литературни награди, обичан от унгарските читатели, наложил се с многообразието и интелектуалната изтънченост на произведенията си. Автор на над 30 книги – романи, разкази, драми, есета. „Два обелиска“ (2018) е най-новият му роман, подготвя книга с пиеси. Превел е над 15 книги и няколко пиеси от немски и английски език. През 2020 г. излиза преводът му на „Песен за нибелунгите“ от немски език.

Книгата „Трудна дипломация“ е третата част от трилогията на Ласло Мартон „Братство“. Тя е продължение на разказаната история във втората част „Трите капки кръв на Рая“.

Романът проследява паралелно няколко поредици от събития. Първата линия на действие е мирният договор, сключен в Сремски Карловци между Турция и воюващите с нея европейски страни. Ако мирът се осъществи, би осигурил възможност за бързо развитие, спокоен живот и възстановяване на Унгария и Балканите. На преговорите за примирие присъства Ибрахим паша, бащата на Картигам от романа на Менандър, както и мнозина други действащи лица от романа за Картигам.

Втората линия на действие са приготовленията за съдебния процес срещу измамника, който се представя с името на Ищван Карои, като на преден план са разпитите на свидетелите. Оказва се, че вече никой не си спомня за истинския Ищван Карои, когото са познавали преди битката при Зента през 1686 г. Свидетелите не могат да си припомнят точно нито външния вид, нито навиците му, а когато се опитат, се оплитат в противоречия. Междувременно Ищван Карои (или носещият името му измамник) се оженва за една богата вдовица и така повече няма нужда от имуществото на по-малкия си брат Шандор Карои, което би било предмет на съдебното дело. Той се изнася от дома на брат си при съпругата си. А това означава, че установява връзка с бунтовниците против императора, куруците: тоест в условията на гражданска война се изправя срещу своя брат, верен на императора.

Третата линия на действие проследява съдбата на романа за Картигам, чийто роб постепенно става съпругата на Шандор Карои Кристина Баркоци. Тя не само се идентифицира с Картигам, приела християнското име Кристина при покръстването си, но все по-често се озовава на въображаемите места на действие в романа, докато героите на романа стават все по-активни в действителността. Важна част от сюжета са болестта и смъртта на Лацко, сина на семейство Карои (Шандор Карои го оплаква още приживе), както и историята на Пища Иманяря, който през целия си живот търси „съкровището на унгарците“ (или легендарното съкровище на хунския вожд Атила) и най-накрая намира едно ковчеже, но в него се оказва ръкописът на романа за Картигам. Ръкописът не може да бъде унищожен – дори земята не го приема.

Накрая мирният договор в Сремски Карловци е сключен, но по-голямата част от Балканите остава в ръцете на турците. Излиза и съдебното решение: съдът обявява Ищван Карои за измамник и самозванец и постановява задържането му. Произнася присъда, че той в действителност не е Ищван Карои, а скитник на име Гергей Над, който е злоупотребил с приликата си с истинския Ищван Карои, тъй като е знаел много за семейство Карои. Само че не е възможно да задържат Ищван Карои, защото междувременно собствените му войници, куруците, го убиват. Обаче се появява истинският Гергей Над, когото едва не обесват заради негово предишно престъпление, но в края на краищата го помилват. След това той живее щастливо чак до смъртта си.

„Трудна дипломация“, както предишните две части от трилогията („Принудително освобождение“ и „Трите капки кръв на Рая“), е съчетание от характерните черти на средновековния приключенски роман, бароковия придворен роман и постмодерния исторически роман. Литературната критика определя трилогията „Братство“ като забележително произведение, което интерпретира историческата и културната памет на нацията и кореспондира с романите на Лорънс Норфък, Кристоф Рансмайр, Даниел Келман, Олга Токарчук.

Стефка Хрусанова е родена в София. Завършва Софийската 114. английска езикова гимназия и специалностите унгарска, английска и българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ с две специализации по време на следването в Университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен. Член-основател е на международната работна група по проблемите на превода Linguaggi-di-versi, обединение на преводачи и поети от България, Италия, Словения, Франция и др. Превела е двадесет и една книги от унгарски език – на Ендре Кукорели, Ференц Молнар, Петер Зилахи, Дежьо Костолани, Антал Серб, Ласло Мартон, Имре Кертес, Ищван Вьорьош и др. Участва с преводи в двадесет антологии. Превела е и книги от английски (4) и от словенски език (1). През 2011 г. е удостоена с Орден за заслуги на Президента на Унгария.