Представяне на романа "Моят танк" от Виктор Хорват

Дата: 29 Юни
Час: 15:00
Място:  Унгарски културен институт
ул. Аксаков 16

Тони Николов ще представи романа „Моят танк“ от Виктор Хорват.

Откъси от книгата ще чуете в изпълнение на актьора Георги Златарев.

Виктор Хорват (1962) е унгарски писател и преводач. След и по време на университетското си образование, работи като организатор на културни събития, журналист, гимназиален учител. От 2001 г. преподава поетичен превод и история на стихосложението в университета в Печ. Превежда от английски, немски и испански език. От 1994 г. публикува разкази, поетични преводи, романи и няколко изследвания. През 2012 г. получава Европейската награда аз литература за романа „Турско огледало“.

фото: Виктор Ягер / Viktor Jáger

фото: Виктор Ягер / Viktor Jáger

Романът „Моят танк“ на Виктор Хорват излиза през 2017 г., в навечерието на 50-годишнината от инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на „Пражката пролет“. Авторът нарушава мълчанието, което мъчително тегне над тези събития от близкото минало. Почти всички герои в романа, с изключение на главния герой и най-близките му приятели, са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията. „97% процента фактология, 3% безумия – поетичен похват, който превръща текста в изкуство“ – твърди авторът, който изследва огромно количество документи и проучвания по темата. Освен процеса на организирането на военната акция от страните на Варшавския договор, в романа се появява карикатурният образ на социализма и режима на Кадар. Примесен с лека носталгия по детството, романът ни въвежда в свят, в който езикът по-скоро скрива, отколкото разкрива действителността, а партийните и държавни ръководители се появяват в образа на добрия дядо, на бащата. Героите пък остават завинаги деца – играят на танкове, страхуват се от гнева на възрастните, вярват в техните фалшиви лозунги. Гротеска, сатира, самоирония правят текста на Виктор Хорват едно вълнуващо пътуване в миналото (и не само).

„Моят танк“ е вторият роман на Виктор Хорват на български език, след „Турско огледало“ (2017, Ерго). И в двата романа прави впечатление необичайната гледна точка, избрана от автора. В „Турско огледало“ събитията в размирния ХVІ век са представени през погледа на турски младеж. Макар и по друг начин, не по-малко оригинална е гледната точка в „Моят танк“. Главният герой, макар и офицер в Унгарската народна армия, по манталитет сякаш не е надраснал предучилищната възраст. Често се сеща за своята детска учителка, която му обяснява трудните за разбиране неща, учи го кое е ляво, кое е дясно. Продължава да играе на войничета и да се дърли със своите другарчета т.е. с колегите си офицери. В патерналистичното авторитарно общество мнозина не успяват да надкрачат детската възраст и, разчитайки на „бащите“, които приемат най-различни образи, така и не стигат до своята зряла възраст. В същото време, иронизирайки режимната пропаганда, авторът ни показва как бихме изглеждали, когато й повярваме – ако буквално възприемем нейните твърдения и лозунги. Днес, във време, когато фалшивите новини ни обсебват с огромната си пропагандна машина и объркано търсим истината сред потоците от информация, романът звучи като важно предупреждение.

Особено място в романа заемат партийните и държавни лидери – „бащите“, които трябва да решат важните проблеми на времето. Най-детайлно е обрисуван добрият диктатор Янош Кадар с неговите угризения за избитите след 1956 г. другари. Но макар и спорадично се появяват образите и на другите вождове от източния блок, сред тях и Тодор Живков. Макар и до един да се надпреварват в угодничеството си пред „най-могъщия ръководител“ на „най-великата страна на света“, в поведението на всеки от тях са открити важни акценти, които охарактеризират многоликостта на европейския изток с бегли, но точни щрихи.

„Моят танк“ на Виктор Хорват е исторически роман за събитията, свързани с нападението на Чехословакия през 1968 г. от войските на Варшавския договор. Главният герой взема участие в тях като преводач на Янош Кадар и неволно става свидетел и съучастник на ключови моменти: от навлизането на „братските армии“ в Чехословакия до срещите на комунистическите лидери. С присъщата му ирония Виктор Хорват и този път не разочарова читателите си. Детската игра на танкове става истинска, но героите не могат да се освободят от инфантилността си и разиграните на живо решаващи моменти от европейската история се превръщат във фарс. „Моят танк“ е добре написана и важна книга, която се опитва по един игрив начин да надникне в механизмите на комунистическото управление. Отговорът, който дава, е много шеговит и много сериозен.

null

Светла Кьосева завършва история и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот "Хемус". Директор и преподавател в Българското училище за роден език в Будапеща (2004-2019). Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот "Хемус", което излиза от 1991 г. в Унгария. Консултант по български език в преводаческите курсове на Институт Балаши. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли творби на автори като Имре Кертес, Михай Бабич, Анна Йокаи, Петер Надаш, Адам Бодор, Виктор Хорват, Едина Сворен, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Ласло Краснахоркаи, Ноеми Киш, Габор Шейн и др. Многократен носител на наградата за превод „Милан Фющ“. Носител на Годишната награда за превод на СБП (2016) и на Златния орден за заслуги на Унгария (2020).