ютюб-канал
В настоящото издание на проекта ще ви представим накратко поета Янош Пилински и писателите Ференц Каринти и Ласло Немет, както и ще можете да чуете на български език откъси от техни произведения в изпълнение на актьора Станислав Кертиков.
Във видеата са използвани снимки от:
Фортепан / fortepan.hu, Йожеф Хуняди, Антал Котньек, Йожеф Хуняди, Дружество „Ласло Немет“, Золтан Салаи
Преводачи:
Таня Кръстева, Дьорд Сонди, Иван Цанев (Янош Пилински)
Гизела Шоршич, Георги Крумов (Ласло Немет)
Даниела Тошмакова, Борис Ников, Людмил Панчев (Ференц Каринти)
Ласло Немет е роден през 1901 г. в Надбаня в семейството на учител. Започва студентските си занимания като филолог, но завършва медицина и в продължение на 17 години упражнява лекарската професия. През 30-те години е главен идеолог и критик на движението на „народните писатели“. След 1945 г. се занимава с педагогическа дейност. За известно време, през 1949-1953 г., е принуден да се оттегли от литературата, отдава се на преводи – превежда Горки, Гончаров, Ибсен, Шекспир, Пушкин и Толствой. След 1957 г. се включва отново в литературния живот. Умира през 1975 г. в Будапеща.
Започва главно с есета и литературнокритически студии. Още с първия си разказ печели конкурса на авторитетното списание „Нюгат“. Важно място в творчеството му заемат романите „Траур“, „Погнуса“ и „Милосърдие“, и трите написани в първо лице, които разглеждат въпроси на обществения морал и човешката съдбовност. Другият голям роман „Естер“ е и най-голямото белетристично начинание на писателя, опит да се осмисли половинвековната история на унгарското общество и да се очертаят перспективите на бъдещето.
Като драматург Немет създава около 25 исторически и социални драми, в които разкрива своите възгледи и идеи за самоусъвършенстване и самовъзпитание. Социалните му драми са дълбоко конфликтни, в тях героят интелигент почти винаги се проваля, воден от своите утопични замисли. Герои на историческите му драми са Галилей, Ян Хус, Ищван Сечени, Шандор Петьофи и унгарската революция, Йосиф II и папа Григорий VII. Последните драматургични творби на Немет – „Двамата Бояи“ и „Голямото семейство“ свързват все по-често в едно национална съдба и обществен дълг, интелигенция, работничество и селячество, утопия и реалност.
Ласло Немет е преведен на 19 езика.
На български е представен с романите „Естер“ и „Траур“, както и с книгата с драми „Галилей“ (2001). (Из "Панорама на унгарската литература", Йонка Найденова)
Източник: Фортепан / fortepan.hu
Янош Пилински е роден в Будапеща, завършва пиаристка гимназия, учи в Будапещенския университет, но не го завършва. През 1944 г. е мобилизиран в Германия, където се сблъсква отблизо с концентрационните лагери. Войната слага отпечатък върху цялата му поезия. Уклонът към индивидуализма, към абсурдността на съществуването и човешката самотност, търсенето на трансценденталното, както и нетрадиционният начин на изразяване предопределят дългогодишното мълчание над неговата поезия след 1945 г. През 70-те години поетът се радва вече на нарастваща популярност от страна на критика и читатели. Умира на 60-годишна възраст в Будапеща.
В литературата Пилински принадлежи към поетите от кръга на списание „Уй холд“, ориентирани към поетичната традиция на Запад. Публикува от края на 30-те години, но е издал едва 8-9 стихосбирки: „Трапец и перила“, „На третия ден“, „Реквием“, и отново след дълго мълчание „Иконите от големия град“, последвани от „Трески“, „Развръзка“, „Пространство и форма“, „Кратер“ и „Избрани творби“. Пише и приказки за деца, събрани в книгата „Златната птица“. Автор е на филмова новела и на една оратория.
В творческия му път критиката набелязва три обособени периода. Характерно за първия са виденията, непрекъснато възвръщащите се споменни картини за войната и концлагерите, самотата и отчуждеността. Стихотворенията от втория период обогатяват характерната християнска символика, трагичността се засилва, а библейското страдание достига апокалиптични размери: такова е мащабното стихотворение „Апокриф“, написано през 1954 г. и отпечатано едва през 1959 г. Типична стихотворна форма става краткият стих, четиристишията. След 1971 г. Пилински, който отстоява написаното, намира известен мир със себе си, чувството за покаяние излиза на преден план, а катарзисът поотслабва. Пише фрагменти, изречения и двустишия.
На български Янош Пилински е представен с книгата „Апокриф“.
(Из "Панорама на унгарската литература", Йонка Найденова)
Източник: Фортепан / fortepan.hu
Ференц Каринти е роден през 1921 г. в Будапеща. Син е на писателя Фридеш Каринти. Учи в Будапещенския университет, през 1946 г. защитава докторат по езикознание. Работи най-вече като драматург. Умира през 1992 г. в Будапеща.
Първоначално Каринти се влияе от сюрреализма, по-късно творчеството му става все по-реалистично и интелектуално. Занимава се с живота на големия град и с проблемите на различни обществени слоеве, а реализмът му е проникнат от гротеска. Създава специфичен жанр, т.нар. спортни разкази, изпълнени с автобиографични елементи и ведрина. Пише от 40-те години, първият му роман е „Викане на духове“. Повече известност, включително и в чужбина, си спечелва с романа „Пролет в Будапеща“. След първите по-обемни творби Каринти изоставя романа, за да се насочи към литературната скица и очерк, а от средата на 60-те години – и към по-късия разказ и драма. През 1970 г. се появява и романът-парабола „Епепе“, който със средствата на иронията и интелектуалната игра изобразява отчуждението на човека.
Като драматург Каринти се изявява най-вече с едноактните си камерни пиеси, с което вписва името си в историята на унгарския театър.
На български език е представен самостоятелно с романите „Пролет в Будапеща“ и „Епепе“. С популярност се ползват и едноактните му пиеси.
(Из "Панорама на унгарската литература", Йонка Найденова)
Източник: Фортепан / fortepan.hu