София
Ласло Ф. Фьолдени (1952), е унгарски есеист, изследовател на естетически проблеми, автор на книги за изкуството, университетски преподавател, носител на наградите „Атила Йожеф“ и „Сечени“. Международно признат есеист, което се дължи, както на брилянтния му стил, така и на изключителната му начетеност.
През периода 1988 – 1991 г. работи в Западен Берлин по покана на Берлинската програма за творци DAAD. От 1991 до 2001 г. преподава в катедрата по сравнително литературознание на Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща, 2003 – 2021 преподава в Университета за театрално и филмово изкуство на Унгария. От 2006 до 2014 г. е ръководител на катедрата по теория на изкуството и на докторантския департамент в Университета за театрално и филмово изкуство. Редовно изнася лекции и провежда четения в европейски университети и на литературни форуми. Неговите сборниците с есета, книгите на литературни и изкуствоведски теми са преведени на единайсет езика. През 2005 г. печели немската награда „Фридрих Гундолф“ за цялостно творчество. През 2009 г. става член на Немската академия (Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung), а през 2014 г. е избран в президиума на академията. През 2021 г. получава една от най-престижните немски литературни награди (Leipziger Buchpreis zur Europäischen Verständigung) за книгата си „Възхвала на меланхолията“.
По-важни творби на Ласло Фьолдени:
1984 – Меланхолията, Магветьо, Будапеща
1986 – Каспар Давид Фридрих, Хеликон, Будапеща
1990 – На отсрещния бряг, Йеленкор, Печ
1993 – Бездните на душата, Сатурн на Гоя, Йеленкор, Печ
1995 – Снимка от Берлин, есета, Изд. Лигет, Будапеща
1995 – Широко отворени очи, есета на тема изкуство, Йеленкор, Печ
1998 – Кърпата на Вероника. Музейни разходки, 1992-1997, Будапеща, Киярат
1998 – Въплътена картина. Посещения в ателиета, Печ, Йеленкор
1999 – Хайнрих фон Клайст, В мрежата на думите, Печ, Йеленкор
2002 – Кълбовидната кула, Печ, Йеленкор
2004 – Северната страна на живописта, Калиграм, Будапеща
2005 – В кипежа на Берлин, Калиграм, Будапеща
2007 – „Литературата е под подозрение“. Речник Имре Кертес, Магветьо, Будапеща
2008 – Сънят на разума. 33 есета, Калиграм, Будапеща
2010 – Да стоиш пред картини, Калиграм, Будапеща
2013 – Погледът на медузата, Калиграм, Будапеща
2017 – Възхвала на меланхолията, Йеленкор, Будапеща
2018 – Пространства на живата смърт. Кафка, де Кирико и останалите… Йеленкор, Будапеща
2021 – Сънят на Нютон. Нютонът на Блейк, Йеленкор, Будапеща
2023 – Дългата сянка на гилотината, Йеленкор, Будапеща
Есеистичната книга „Меланхолията“ има няколко издания в Унгария (1984, 1992, 2003, 2015) и е преведена на различни езици: немски, испански, френски, полски, словашки, чешки, английски.
В произведението, върху 360 страници, се проследява формирането на понятието за меланхолия през вековете, на фона на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Авторът не подминава противоречията и влиза в диалог с произведенията и творците. Есеистичният подход му дава свобода в разглеждането на темата и, следвайки нишката на чувствата и мисълта, текстът доставя наслада, въздейства убедително. Авторът ни превежда от Античността през Средновековието и Ренесанса, за да стигне до съвремието, разкривайки изящно, чрез вълнуващи примери, комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа.
В своето изследване Фьолдени обръща внимание на креативното въздействие на меланхолията в културната история на човечеството и на парадоксалния ѝ характер. От Романтизма насам меланхолията тласка човека в обятията на смъртта и не е случайно, че мнозина ни напускат преждевременно в резултат на самоубийство, болест или пагубната употреба на опустошителни вещества.
И ако за древните гърци тялото и душата са представлявали неделимо цяло и са се отнасяли различно и напълно здравословно към явлението меланхолия – не като болест, а като човешко състояние – то днес това единство е изцяло нарушено, затова става все по-трудно меланхолията да бъде разбрана и тя бива третирана преди всичко като соматично заболяване. Навярно именно това е подтикнало автора към написването на книгата – да не възприемаме меланхолиците като душевно болни хора, нито като меланхолията като моментно настроение.
„Меланхолията“ излиза в поредицата „Перо“ на издателство Сонм, в която са включени автори като Анри Бергсон, Йохан Хьойзинха, Хосе Овехеро, Марек Биенчик и др.
Светла Кьосева завършва история и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот "Хемус". Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот "Хемус", което излиза от 1991 г. в Унгария. Консултант по български език в преводаческите курсове на Институт Балаши. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли творби на автори като Имре Кертес, Михай Бабич, Анна Йокаи, Петер Надаш, Адам Бодор, Виктор Хорват, Едина Сворен, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Ласло Краснахоркаи, Ноеми Киш, Габор Шейн и др. Многократен носител на наградата за превод „Милан Фющ“. Носител на Годишната награда за превод на СБП (2016) и на Златния орден за заслуги на Унгария (2020).
НДК - Мраморно фоайе, ет. 2
10 декември, неделя, 13.30 ч. Вход: свободен!
С участието на автора Ласло Фьолдени и преводачката Светла Кьосева.
Модератор: доц. д-р Йордан Ефтимов