Класическо унгарско кино I.

• Синдбад, унгарски, драма, 90 мин., 1971

Режисьор: Золтан Хусарик, писател: Дюла Круди, сценарий: Золтан Хусарик, музика: Золтан Йенеи, оператор: Шара Шандор, декори: Тамаш Вайер, костюми: Нели Ваго, монтаж: Михай Морел, Золтан Хусарик, участват: Золтан Латинович, Ева Руткаи, Маргит Дайка, Ева Леельоши, Анна Над, Дьорди Андаи, Ерика Сегеди, Анна Мусте

Синдбад открива красотата в промените на природата, в любовта и не на последно място, в кулинарните наслади. Спомените оживяват в мислите му. Потъмнели снимки, изсъхнали цветя, пожълтели любовни писма извикват от миналото красиви жени, момичета, свързани с тях отшумели чувства и аромата на незабравима месна супа…
През 1972 филмът печели в Унгария Наградата на филмовата критика, голямата награда, наградата за най-добър оператор, а Маргит Дайка – наградата за най-добра женска роля. Творбата, считана за един от скъпоценните камъни на унгарското филмово изкуство, се радва и на множество международни отличия.

Създадена по произведението на Дюла Круди, тя е неизменна част от историята на унгарското кино.

• Обречените, унгарска драма, 90 минути, 1966

Режисьор: Миклош Янчо, сценарий: Дюла Хернади, Луца Карал, оператор: Тамаш Шомло, декори: Тамаш Банович, костюми: Жужа Вице, монтаж: Золтан Фаркаш; участват: Янош Гьорбе, Золтан Латинович, Тибор Молнар, Бела Барши, Йожеф Мадараш, Лайош Колтаи, Андраш Козак, Габор Агарди, Ищван Авар, Лайош Йозе, Рудолф Шомодвари

През 1869 г. правителственият пълномощник граф Гедеон Радаи започва възстановяването на сигурността в страната. Част от неговата дейност е да издири и обезвреди онези обречени и хайдути, които са участвали в освободителната борба през 1848 под водачеството на Шандор Рожа. Задържаните са в Голямата унгарска низина под открито небе, на голата земя с изключение на няколко отделни килии. Разпитите се провеждат в близкия чифлик. Тук не се ражда справедлива присъда. Хората на властта прибягват до всевъзможни жестоки психологически методи, за да пречупят хората. Жертва на тях става и Гайдор, който надявайки се да си спаси кожата, се превръща в доносник. Жандармите не попречват по-късно на събратята му по плен да удушат предателя. Накрая хората на Радаи прибягват до ефективни действия: устройват широкомащабен набор на новобранци. Обръщат се към един от бившите хайдути, възползвайки се от наивността и гордостта му, сам да подбере за новобранци из хората на бившата си освободителна група, с които да оформят отделна бойна единица. Когато отрядът е сформиран, произнасят присъдата на Франц Йосиф: „Шандор”, водачът е помилван, но хората му ще получат заслуженото наказание. Жандармите наобикалят мъжете, които пеят песента за Кошут.

• Доверие, унгарски, драма, 101 мин., 1980

Режисьор: Ищван Сабо, текст: Ерика Санто, Ищван Сабо, сценарий: Ищван Сабо, музика: Тибор Полгар, оператор: Лайош Колтаи, монтаж: Жужа Чакан, участват: Илдико Баншаги, Петер Андораи, Лайош Балажович, Юдит Халас, Золтан Безереди, Тамаш Дунаи, Илдико Кишхонти

В последния месец на Втората световна война на Ката неочаквано й се налага да изчезне за известно време. Както е узнала, нейният съпруг лекар е развивал левичарска дейност и трябва да минат в нелегалност. Ката получава нови документи за самоличност на името на съпругата на Янош Биро, бежанец от Трансилвания. Ужасена и объркана пристига в новия си дом, при непознат мъж.

"Филмът е историята на една връзка. Разказва за това дали в критично положение човек е способен да се довери на друг, за това колко трудно се постига такова доверие и колко е крехко то.“ (Ищван Сабо – по време на снимките на „Доверие“)

Филмът е номиниран за наградата „Оскар“, на Берлинския филмов фестивал получава „Сребърна мечка“ за най-добра режисура, а в Токио печели наградата на министъра на културата.

• Ясновидецът, унгарско-немско-австрийска драма, 108 мин., 1988

Режисьор: Ищван Сабо, сценарий: Петер Добаи, Ищван Сабо, музика: Дьорд Вукан, оператор: Лайош Колтаи, монтаж: Жужа Чакан, Ева Сентандраши, Бригита Кайдачи, Бетина Рекуц, участват: Клаус Мария Брандауер, Ерланд Йозефсон, Илдико Баншаги, Карой Еперйеш, Дьорд Черхалми

През 1918, в края на войната в битката при Пиаве командирът на взвод Клаус Шнайдер получава тежка рана в главата. Лекарят лейтенант от полевата болница, д-р Бетелхайм по време на лечението на Шнайдер открива, че бившият илюзионист и артист прекрасно хипнотизира и иска да се възползва от това в лечението. Но капитан Новотни, бивш директор на вариете примамва Шнайдер в света на развлекателния бизнес и под името Ханусен той жъне успех във Виена, предсказанията му се сбъдват. Премества се в Берлин, където предсказва идването на власт на Хитлер.

• Дневник за моите деца, унгарски, драма, 106 мин., 1982

Режисьор: Марта Месарош, сценарий: Балаж Факан, Марта Месарош, музика: Жолт Дьоме, оператор: Миклош Янчо мл. (Ника), декори: Ева Мартин, костюми: Фани Кеменеш, продуцент: Ференц Сохар, монтаж: Ева Карментьо, участват: Жужа Цинкоци, Анна Полони, Ян Новицки, Мари Семеш, Пал Золнаи, Илдико Баншаги, Тамаш Тот

Филмът на Марта Месарош, изготвен въз основа на автобиографични мотиви, проследява живота на унгарката Юли, останала сирак след разпада на семейството й, живяло в емиграция в Съветския съюз. Времето на действието са краят на четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия век. Младата девойка Юли е загубила родителите си като дете в Съветския съюз. След 1945 се връща в родината си заедно с много унгарски емигранти и се нанася при Магда, другар от емиграцията, която сега е на висок пост. Магда е резервирана и недоверчива, овладяна е от царящата в партията атмосфера. Юли тежко понася съвместния живот с нея и единствената й разтуха е киното. С удоволствие прекарва време със свободомислещия й роднина Янош, който й предлага възможност за измъкване от потискащия живот.

София – НАТФИЗ, Кинозала

15 януари, понеделник, 18.15 ч.

Модератор: доц. д-р Иван Иванов, преподавател в катедра „Световна култура“ (НАТФИЗ)

Открива: Сандра Мишкеди, директор на Институт Лист