Йожеф Ташнади: Апории / Puzzlements

На 3 май в Музея на съвременното изкуство: Софийски арсенал се открива изложбата на унгарския художник и визуален артист Йожеф Ташнади „Апории / Puzzlements“. Изложбата е подбор от инсталации, интервенции и експериментални дигитални творби, изготвени след 2010 година, допълнени с по-ранни рисунки. Изложбата, представяща лирични инсталации със собствено звучене, както и интелектуални и чувствителни опоетизирани предмети, прави изложените експонати съвсем достъпни. Предметите рефлектират един върху друг, дават възможност за асоциативност и им придават допълнително значение.

Изложбата е актуализирана версия на експозицията, представена през 2022 г. в Центъра за модерно и съвременно изкуство MODEM, Дебрецен.

Творческата дейност на Ташнади се разпростира върху различни художествени дисциплини и жанрове, текстовете, рисунките, дигиталните му експерименти, инсталациите и интервенциите му обаче са част от едно изключително кохерентно, органично цяло. Поетични, творчески аспекти на дълбоко преживян опит. Ташнади търси вдъхновението си не в рамките на, а извън изкуството. Открива неща, които спонтанно се свързват с такива метасъдържания, като надеждата, паметта, смъртта, невъзможността за споделяне, парадокса, мястото, пространството и времето, присъствието или отсъствието на такова.

В същото време той изследва и връзката между технологиите и изкуството. Във фокуса на творбите си от последните години поставя връзката между човек и машина, взаимоотношенията между технологиите, метафоричното виждане и поетичното мислене.

С помощта на хибридни съвременни творчески средства определя за теми важни въпроси, в които са тясно свързани (научното) проучване, (художествената) преработка/рефлексия и необходимостта от поетичен синтез.

В момента на вдъхновението не съм господар на себе си. Впрочем може би никога не съм…

Въпросът е кога съм свободен?

Според Вернер Херцог всеки човек поне веднъж в живота си трябва да прекара един кораб през планината.

La Primavera е вдъхновена от филма „Фицкаралдо“, режисиран от Вернер Херцог и от книгата му „Покоряване на безполезното: Размисли за заснемането на Фицкаралдо“, написана по време на заснемането на филма. 

Desert Inn е метафорична реконструкция на ситуация, която опитва да обективира странната самота на милиардера Хауърд Хюз и същевременно поредицата от преживявания, които по мое мнение всички изживяваме в самота. Завръщащи се една към друга, подобно на примка, поредица от мисли, усещането за абсолютното безвремие или времето, разширило се до безкрайно бавно, когато контурите на нещата и света се долавят смътно или изобщо не се долавят. Когато притежаваните от нас неща, натрупаните ни дотогава знание и опит, привидните или реалните ни резултати изглеждат несъществени и дребнави, когато светът се свива до безкрайно далечен, когато самоизявата става напълно безсмислена. 

Йожеф Ташнади (1960) е художник и визуален артист. Работи и живее в Будапеща. Преподава в Университета по изкуствата „Мохоли-Над“ (МОМЕ). Завършва архитектура, графика и живопис. През 1990-те години създава инсталации и утопични проекти. Анализира в творбите си вариантите на невидимите и възможните изображения, на времето и на абстрактните понятия, връзките между противоречивостта и визуалността. В края на хилядолетието започва продължила близо 10 години творческа стачка. Паралелно с това изследва отношенията между информатиката и изкуството, нематериалните аспекти на изкуството. През последното десетилетие интересите му са насочени към мултимедийните инсталации и изкуството на интервенцията. Често твори в чужбина.

Ташнади се фокусира върху асоциации и визуално генерирани истории. Неговите инсталации, интервенции и генеративни дигитални експерименти са визуални есета. Визуални есета, които се пренаписват в истории, разкази в текст, в които се разгръщат богати, пищни, свободни полета за интерпретация и асоциации.