Музейко и Дворец на чудесата | Дни на унгарската наука с изложбата "УНГАРСКИ УЧЕНИ"

На 5 ноември, събота, в Музейко ще се състои Денят за децата изобретатели, а на 12 ноември, събота, програмата "Професия под лупа...". В тези работилници с препратки към изложбата децата ще се запознаят с дейността на унгарските учени Мария Вендл, Вилма Хугонаи, Янош Бояи, Алберт Сент- Дьорди, Дьорд Ола, Габор Денеш, Янош Чонка и Калман Кандо. Подробности за работилниците: на сайта на Музейко

Мария Вендл (1890-1945) е минералог, първата унгарска университетски преподавател.

Вилма Хугонаи (1847-1922) е първата унгарска лекарка.

Янош Бояи (1802-1860) е математик, един от авторите на "абсолютната геометрия".

Алберт Сент-Дьорди (1893-1986) е биохимик, носител на Нобелова награда за физиология или медицина "за откритията си в областта на процесите на биологично изгаряне, особено на ролята на витамин С и катализата на фумаровата киселина".

Откриватели, изобретатели, изследователи и учени са водили и водят напред човечеството, милиони библиотеки, архиви, хард дискове съхраняват следите от тяхната дейност. Всички обитатели на планетата ни се ползват от благословията, а понякога за жалост и проклятието на откритията им. В тази зала представяме лица от миналото, поднасяме почит на изтъкнати учени, които са изменили из основи своите научни области. Когато им издигаме паметник и ги представяме като пример за бъдните поколения, не пропускаме техните сътрудници и учители, без които не биха постигнали тези резултати от световно ниво. В наши дни научните пробиви все по-малко се свързват с личности, а по-скоро с изследователски екипи.

Нашата сбирка с портрети не е статична, от време на време я обогатяваме, понякога известните лица сменят местата си. Стремим се да представим на нашите посетители моментна снимка, наблягайки на многообразието и многопластовостта на научните клонове.

Изложбата се осъществява с подкрепата на Отдел "Културна и научна дипломация"

Мария Вендл (1890-1945) Mária Vendl

минералог, първата унгарка университетски преподавател

Завършва висшето си образование в Будапеща през 1913 година. Гимназиална учителка в Льоч (хърватски Luč), от 1919 г. в Сомбатхей. От 1920 г. работи в Отдел "Минералогия" на Унгарския национален музей. От 1930 г. хоноруван преподавател по кристалография в Дебреценския университет, а от 1941 г. почетен титулярен извънреден преподавател. Дейността й е фокусирана предимно върху кристалографското изследване на унгарски и чуждестранни минерали, но Мария Вендл се занимава и с петроложки и метеоритни изследвания. Особено значими са изследванията й на калцитите. Значителна е дейността й в областта на специализираната литература. Тя е първата жена, чиито трудове са представени на заседанията на Унгарската академия на науките. В нейна памет през 1964 г. Унгарското геологическо дружество създава Мемориален фонд „Мария Вендл“.

Вилма Хугонаи (1847– 1922) Vilma Hugonnai

първата унгарска лекарка

Името й се среща в две форми: "Hugonnay" (аристократична форма) и "Hugonnai" (гражданска форма), като тя самата винаги предпочита последната. През 1869 г. научава, че в Цюрих вратите на медицинския факултет са отворени и за жени. През 1872 г. се записва в медицинския факултет на Цюрихския университет, дипломира се като доктор по медицина през 1879 г., след което започва работа в клиниката по хирургия в града. Завръща се в родината си през 1880 година. През 1883 г. се обръща към Будапещенския университет с молба дипломата й да бъде призната, но тя е отхвърлена. Дълго време работи само като акушерка. През 1896 г. отново подава молба за признаване на дипломата й, която най-сетне е приета през 1897 г. и така Вилма Хугонаи се превръща в първата унгарка, призната за доктор по медицина. Преподава в Института по акушерство, изнася популярни лекции за девическото образование, превежда френска и немска специализирана литература за обучението по акушерство. Тя е един от ръководителите на Дружеството по акушерство, заместник председател е на Научнопопулярното дружество „Свободен лицей“ и е един от основателите на Националното сдружение за образование на жените. Вторият й съпруг Винце Варта е университетски преподавател.

Янош Бояи (1802 - 1860) János Bolyai

математик

Един от най-оригинално мислещите унгарски математици. На 12 години започва обучението си в интерната в Марошвашархей, където негов преподавател е баща му, който го направлява в изучаването на математиката. На 21 години завършва с отличие Академията по военно инженерство във Виена. Публикува теорията си, наречена от него "абсолютна геометрия", през 1832 като приложение към творбата „Tentamen...“ на своя баща Фаркаш Бояи, затова в унгарската специализирана литература се споменава само като Appendix. Независимо от Бояи, подобна теория разработва и по-възрастният от него с десет години руски учен Лобачевски, който е преподавател, а по-късно и ректор на казанския университет. Историята на науката днес нарича "геометрия на Бояи-Лобачевски" разработената поотделно от тях неевклидова, т. нар. хиперболична геометрия. Няма запазен достоверен портрет на Янош Бояи.

Алберт Сент-Дьорди (1893 - 1986) Albert Szent-Györgyi

биохимик

Завършва протестантската гимназия на улица „Лоняи“, след което продължава обучението си в Будапещенския университет, където през 1917 г. придобива диплома по медицина. В Първата световна война участва като лекар, но е ранен и скоро е демобилизиран. След това учи в чужбина: в Братислава, Прага, Берлин, Лайден, Гронинген в областта на биологията, физиологията, фармацевтиката, бактериологията и физикохимията. Следва Кеймбридж, катедрата по биохимия на Фредерик Гоуланд Хопкинс, където Сент-Дьорди защитава втората си докторантура, този път по химия, след което, с подкрепата на Е. К. Кендъл работи една година в Съединените щати. По покана на министъра на културата Клебелсберг се завръща в родината си и от 1931 до 1945 г. е професор в Института по медицинска химия на Сегедския университет, а между 1945 и 1947 г. е професор по биохимия в медицинския факултет на Будапещенския университет. В края на 1947 г. напуска страната и се установява в Уудс Хол край Бостън. Там между 1947 и 1962 г. е директор на Морската биологична лаборатория към американския Научен институт за изследвания на мускулната тъкан. Между 1962 и 1971 г. е професор в Дартмутския университет. Винаги е пазил връзките си с Унгария, от 1960-те години редовно посещава родината си. През 1937 г. печели Нобелова награда за физиология или медицина за "откритията си в областта на процесите на биологично изгаряне, особено на ролята на витамин „С“ и катализата на фумаровата киселина.“

Габор Денеш (1900 – 1979) Dénes Gábor

инженер-физик, изобретател на холографията, носител на Нобелова награда

Ученик в будапещенската Реална гимназия на улица „Марко“, където негов преподавател по физика е любителят на експериментите Янош Френк. Истински заобичва физиката след семейна екскурзия в Мюнхенския технически музей Deutsches Museum. Започва следването си в Техническия университет в Будапеща и го завършва в Берлин. Докторската си дисертация базира върху изобретението си за повишаване на чувствителността на катодно-лъчевия осцилограф, след което работи като изследовател, рационализатор и съветник във фирмата Siemens & Halske, а в Унгария в Акционерното дружество за лампи с нажежаема жичка и електричество. През втората половина на 30-те години на миналия век вече работи в Англия над плазмените лампи, телевизорите с плосък екран и развитието на триизмерното кино, по време на войната - върху засичането на вражеските самолети над Англия, а след войната - над подобряването на изображението на електронния микроскоп. По време на тези изследвания открива принципа на холографията, която на видима светлина може да се прилага ефективно само след развитието на лазерите. Затова едва през 1971 г. получава Нобеловата награда, заслужена за откритието му от 1948 година. Като университетски преподавател се обгражда с талантливи младежи. Не само патентова множество нови изобретения, но като член основател се включва и в работата на загрижения за бъдещето на човечеството Римски клуб. Книгата му, озаглавена „Откриването на бъдещето“, излиза през 1963 година. От 1964 г. е почетен член на Унгарската академия на науките.

Янош Чонка (1852 – 1939) János Csonka

машинен инженер, изобретател

Завършва обучението си в Сегед. Основните технически познания, получени в работилницата на баща му, обогатява като работи в големите фабрики при пътуванията си във Виена, Цюрих, Париж и Лондон. Завръщайки се, става ръководител на работилницата към Техническия университет в Будапеща. През 1877 г. изработва първия унгарски газов двигател, през 1884 г. - т.нар. газов и петролен двигател тип Чонка. Общото му изобретение с Банки е бензинов двигател, носещ името и на двамата; те първи в света патентоват през 1893 г. бензиновия карбуратор. През същата година, отново в сътрудничество с Банки, Чонка изготвя първия унгарски мотопед и първата унгарска моторна лодка, както и газовия чук. За нуждите на пощата през 1900 г. изготвя първия триколесен мотор, а през 1904 г. и автомобил с бензинов двигател, който остава в употреба четвърт век. След пенсионирането си отваря авторемонтен сервиз. Той по-късно прераства в машиностроителен завод „Чонка“.

Калман Кандо (1869 – 1931) Kálmán Kandó

машинен инженер

Дипломира се като машинен инженер през 1892 г. в будапещенския Технически университет. Започва работа в Париж в електрическа компания, където разработва съвършено нов изчислителен метод за оразмеряване на индукционни двигатели. Това привлича вниманието на Андраш Мехварт, тогавашния директор на завода „Ганц“, който го кани да оглави електротехническия отдел, а после го прави заместник директор. За кратко време проектира семейството на индукционните двигатели. Вече под негово ръководство заводът „Ганц“ започва да се занимава с трифазна електрическа тяга. През 1898 г., вслушвайки се в неговото мнение, заводът „Ганц“ се наема с проектирането и изграждането на електрифицираната железопътна линия на долината Валтелина в Италия, базирана на разработената от него система с високо напрежение. От 1905 г. поема ръководството на основания от италианското правителство и с американски капитали завод за локомотиви във Вадо Лигуре, който е създаден за производството на локомотиви Кандо. По това време електрифицира линията Джиови. През 1917 г. е технически директор на завод „Ганц“, а след това негов генерален директор. Тук започва разработването на система за фазов преобразувател, изпробван на главния участък на линията Западна гара, Будапеща – Дунакеси – Алаг. Въз основа на експлоатационните резултати на изпитателния локомотив с фазов преобразувател Унгарските железници решават да електрифицират главната линия Будапеща – Хедешхалом. За тях проектира наречените на негово име електролокомотиви. Не доживява завършването на електрифицирането и пускането в експлоатация на локомотивите си. Носител е на множество унгарски и чуждестранни отличия. От 1927 г. е член на Унгарската академия на науките.

Дворецът на чудесата изказва благодарност на авторите и редакторите на "История - Научен календар" за разрешението да се използват биографиите на учените.