София 1000, ул. "Аксаков" 16
В рамките на Лятната резидентска програма на Институт Лист София млад унгарски художник гостува на Институт Лист в София и в рамките на две седмици създава инсталация, която след това - в периода юли-август - да бъде презентирана в галерията на Института.
През 2022 г. ни гостува Соня Доротя Колтаи, през 2023 – Жолт Енеди, през 2024 – Фружина Пустаи, през 2025 – Регина Шарвари, а през настоящата 2026 – Леа Новак и Соня Урбан в сътрудничество с момичетата от Girlscanscan.
Проектът създава диалог между София и Будапеща чрез разходка из всеки от градовете по картата на метрото на другия. Тръгвайки от исторически и структурни паралели между двете столици, той преосмисля метрокартата като художествен инструмент за навигация. Чрез бавно, повтарящо се ходене проектът съпоставя подземната скорост с изживяването на повърхността, разкривайки скрити слоеве, аномалии и алтернативни маршрути в градската тъкан. Участниците са поканени да се присъединят към колективни разходки, да идентифицират местни съответствия на вече документирани градски странности и да допринесат за споделена карта и зин (самоделно списание), които свързват двата града чрез движение, наблюдение и обмен.
В рамките на проекта двете артистки създават комуникация и връзка между Будапеща и София, като събират различни градски и архитектурни аномалии и на двете места, които по-късно, съвместно с участниците във фестивала, прожектират една върху друга, сравняват и интерпретират.
Будапеща става столица през 1873 г., а София – през 1879 г. Откъснати от дотогавашните си империи, те внезапно се превръщат в големи градове, като по този начин се сдобиват с карта по-рано, отколкото би се оформил истинският градски живот. Модернизацията се е изразявала най-вече в развитието на транспорта, като метрото се счита за истински символ на статуса. Въпреки че метрото се появява много бързо в Будапеща, впоследствие строителството му се проточва, докато в София от 90-те години насам метрото се строи с пълна сила. В момента Будапеща и София имат по 4 линии на метрото, обозначени с едни и същи цветове (жълто, синьо, червено, зелено) и със същите 3 пресечни точки.
Изхождайки от тези прилики и в духа на ситуационистката традиция, преди фестивала Леа Новак и Соня Урбан ще обикалят Будапеща пеша, следвайки картата на софийската метро мрежа, а по време на фестивала в София, следвайки картата на будапещенската метро мрежа. Целта им е да създадат дрейф (безцелно носене), подобен на derivé, с който да разкрият скритите слоеве на застроената и структурирана градска среда, както и да извадят навигационен инструмент като картата на метрото от първоначалното му предназначение и да го поставят в нов контекст, и да противопоставят уморителното, повтарящо се и бавно ходене пеш на скоростта на метрото.
В София те пристигат с предварително подготвена карта/художествена публикация, която от едната си страна съдържа картата на Будапеща с наложената върху нея мрежа на софийското метро и кратки размисли за разходката в Будапеща. От другата страна е картата на София с наложената върху нея будапещенска метро мрежа. Участниците са поканени да се разходят с тях и ще бъдат помолени да търсят двойниците на странностите и аномалиите, събрани предварително в Будапеща. Целта е да се създаде връзка между двата града и да се съберат данни: колко минути е дължината на метролинията, ако се измине пеша и ако се пътува с метрото? как можем да се движим по метролинията над земята, както и под нея? какви алтернативни маршрути трябва да използва разхождащият се?
Соня Урбан е студентка в Университета за изкуства „Мохоли-Над“. Основните ѝ интереси са изкуството, основано на участието, и застроената среда. Сред по-ранните й проекти е архивирането на надписите, намиращи се по пожарните стълбища на жилищна сграда в Будапеща, както и публикуването на книга с фотографиите от проекта. В момента се занимава с художествените концепции на ходенето, както и с ходенето като социална ситуация. През лятото на 2025 г. участва в едномесечна резидентска програма на Колегиум Хунгарикум в Рим, където осъществява подобен, основан на разходки и включващ околната среда градски тур от близо 200 километра.
Леа Новак е родена в Сърбия, а след като завършва висшето си образование, се мести в Будапеща, където работи като куратор и организатор на събития. Сред областите, които я интересуват, са югославският и унгарският неоавангарден период, както и съвременните, йерархично организирани извън институциите художествени инициативи. В момента работи по инициативата „Gastarbajter Archive“, в рамките на която се събират и документират историите и семейните документи на гастарбайтери от Войводина от периода между 60-те и 80-те години на миналия век.
Във фестивала „Девет слона“ Леа Новак и Соня Урбан участват със съвместен проект с Girlscanscan
Институт Лист София, ул. Аксаков 16
16 юли, четвъртък, 18:00 ч.
Изложбата ще продължи до 31 август 2026 г.
В сътрудничество със Сдружение „Студио на младите художници“ в рамките на Фестивала „Девет слона“.