София 1000, ул. "Аксаков" 16
Лекция и разговор, посветени на Унгарската революция от 1956 г. и на начина, по който тя намира своя отзвук в политическата карикатура в България – оттук и изборът на датата, Деня на хумора и шегата. Работен език на лекцията: български.
В лекцията си Елисавета Станчева ще разгледа драматичните събития от есента на 1956 г. през техните разнообразни отражения – от есето на Албер Камю „Кръвта на унгарците“ и документалния филм, който според Куентин Тарантино разказва „най-добрата неразказана история някога“, през архивни кинопрегледи, фотографии, радио предавания и страниците на периодичния печат.
Сред тези различни свидетелства за времето особено място заема политическата карикатура. Лекцията ще се спре върху начина, по който събитията в Унгария отекват в българската сатирична преса и върху образния език, чрез който те се появяват на страниците на тогавашните издания, като направи и кратък поглед към развитието на българската карикатура до този момент. В условията на строго контролирана медийна среда карикатурата често говори чрез знаци, символи и алюзии – език, който не винаги е лесен за разчитане дори за съвременниците му. Понякога именно в тези привидно леки коментари – в изкривеното огледало на сатиричния образ – контурите на историята и нейните премълчани линии се открояват най-ясно.
В този смисъл лекцията се опитва да погледне към 1956 година като към исторически момент, който достига до нас през множество отражения, възникнали в различен политически контекст. Някои от тези отражения изглеждат непосредствени и достоверни, други са силно повлияни от идеологията на своето време, а трети оставят цели фрагменти от историята извън рамката на разказа. В това пространство – между събитието и неговите образи – се раждат въпросите, които отправяме към миналото.
Тези въпроси се отнасят със същата сила и към настоящето. Във време, в което новините, изображенията и интерпретациите на събитията се разпространяват със скорост, непозната за предишните поколения, способността да разпознаваме различните им отражения – и да бъдем внимателни към начина, по който те се конструират – остава част от онази необходима интелектуална бдителност, без която и собствената ни история лесно може да се превърне само в поредната версия на самата себе си.
Елисавета Станчева е изкуствовед, чиято работа се движи в полето между визуалната култура и историческата памет, с изследователски интереси в областта на печатната графика и политическата карикатура в България от ХХ век. Нейните монографии, посветени на карикатуристите Константин Каменов (1901 – 1953) и Теню Пиндарев (1921 – 2010), проследяват не само индивидуалните им творчески пътища, но постоянно променящия се политически контекст, при който сатирата се превръща в силен инструмент на въздействие, съпротива и израз на общественото въображение.
Стъпвайки върху задълбочена архивна работа, анализ на обзорни изледвания и на периодичния печат, тя разглежда начина, по който образите функционират в моменти на политическо напрежение и исторически прелом. В лекцията си в Унгарския институт тя ще се спире върху отразяването на Унгарската революция от 1956 г. в българската карикатура, проследявайки как това драматично събитие е пречупено през езика на сатирата и адаптирано към идеологическите рамки на времето.
Паралелно с научната си дейност Елисавета Станчева участва в създаването и режисурата на документални филми, посветени на изкуството, паметта и културните срещи. Те са представяни многократно в рамките на редица международни фестивали и са носители на награди, сред които и наградата за най-добър документален филм в категория „Музика и танц“ на фестивала Master of Art в България.
Елисавета Станчева е курирала изложби в сътрудничество с държавни и частни галерии и с културни институти в България и чужбина, съумявайки да преведе изследванията си в изложбени концепции и пространствени разкази. Работата ѝ, разгърната между текст, образ, филм и изложбено пространство, отразява устойчивия ѝ интерес към начините, по които историческият опит може да бъде интерпретиран и комуникиран чрез различни медии, за да бъде интересен и разбираем за широката публика.
София – Институт Лист, ул. Аксаков 16
1 април, сряда, 18:30 ч.
Вход: свободен!