София 1000, ул. "Аксаков" 16
По инициатива на Съюза на унгарските писатели от 1984 г. всяка година на 21 септември се чества Денят на унгарската драматургия. На тази дата, но през 1883 г., в Националния театър в Будапеща се състоява премиерата на поетичната драма "Трагедията на човека" от Имре Мадач. Сценичната постановка е на Еде Паулаи. С празнуването на Деня на унгарската драматургия се цели да се привлече вниманието и да се опознаят по-добре стойностните творби на унгарската драматургия, както и да се стимулират писателите да създават нови творби.
Тази година честваме 200 години от рождението на поета Имре Мадач, автор на мащабната унгарска поема „Трагедията на човека“. Чуйте в ютюб-канала ни сцени от творбата в изпълнение на актьора Георги Златарев.
Роден в същата година и месец (януари 1823), когато се родил и Петьофи, в средно дворянско семейство, Имре Мадач получил неголямо материално наследство, но здрави фамилни традиции – борчески дух, любов към поезията и науката. Мадач останал от ранна възраст сирак, бил с нежна и болезнена физика и преживял едно много непълноценно детство, ограден от неуравновесените чувства и противоречивите възпитателни принципи на майка си. Завършил гимназия като частен ученик, той се озовал в столицата, за да следва право и философия.
Мадач възмъжал трескаво бързо сред своите връстници, обхванат от водовъртежа на обществения и културен живот и личен свидетел на пламенното начало на революцията, трескавото освобождаване на Танчич от затвора, делириума на масите от „Националната песен“ на Петьофи и почти реалните възможности мечтата за свобода да се превърне в действителност.
Болезнен младеж, напрегнато търсещ философ и поет на 22 години, Мадач екзалтирано се влюбил и се оженил, но брачната дисхармония и скорошното разочарование от невярната и суетна жена бързо и окончателно разбили здравето му. Всекидневието се превърнало в кошмарна смесица от възторзи и разочарования, вдъхновени пориви и безпомощни пропадания в кризите на болестта. …
Прикован от пристъпите на болестта, Мадач не участвал пряко в боевете, но както потресаващите вести от бойното поле, така и преките удари се сипели върху него: загубил брат, офицер от революционната армия, зет, сестра и невръстното им дете били зверски убити. В тоя вихър от нещастия Мадач укривал в дома си един от секретарите на Кошут, принуден да премине в нелегалност. Той успял да го снабди с паспорт и да му помогне да премине границата, но веднага след това бил арестуван и хвърлен в затвора, където една година сред мухлясалите стени станала фатална за здравето му и за семейството му.
Освободили го само защото се боели, че ще умре в затвора.
Изоставен от жена си, той се върнал заедно с трите си деца в Ноградска област, в своето имение в Долна Стрегова.
И все пак не бил обезверен и отчаян, нито готов за смъртта, щом започнал да твори с такава удивителна, нечовешка сила. … В най-тежките години от своя живот – от 9 юни 1860 до 16 ноември 1861 година, то успял да осъществи „Трагедията“ в нейната сложна оркестрация.
Невена Стефанова, из предговора към изданието на Народна култура, 1968 г., на "Трагедията на човека"
„Трагедията на човека“ е преведена на десетки езици и безсъмнено стои на равнището на световната класика, но със своята многопланова, философска същност на странната, на пръв поглед религиозна постановка, още от самото си появяване преди сто години събудила не само интерес, но и горещи спорове. Общественото мнение още тогава се поляризирало.
Откриването на таланта на Мадач се дължи на Янош Аран – великия събрат на Петьофи. Аран твърдял, че „произведението хвърля светлина върху унгарската литература“, че смисълът му е в опълчването на Мадач срещу песимизма, в борческия дух на Адам срещу пошлостта, в стремежа на Човека – символ към духовна висота, към нравствено облагородяване на човешкия род.
Адам – символът на човека с всичките му слабости и сила, живее в различни епохи и общества, но попада все в клопки, поставени от собствената му природа, от вътрешните му противоречия. Въпреки това неговата същност крие в себе си и спасението, и възможността за катарзис и нов възход.
В едно писмо на Ердеи (Янош Ердеи, критик, съвременник на автора) Мадач пише за Адам: „Наистина той все се проваля, спъва го слабостта, скрита в най-потайната същност на човека, която не успява да победи. (Това, по скромното ми мнение, е трагика!) Но макар и отчаян да смята, че досегашните му опити са пилеене на сили, развитието му все пак е вървяло напред и напред, човечеството е прогресирало, въпреки че отделната бореща се личност не е забелязала това…“
Адам, основният герой на „Трагедията“, действително крие много романтични акценти, а в своето превъплъщение от епоха в епоха той почти неизменно запазва основния възторжен, героико-патетечин тон и поведение, но затова пък Имре Мадач реалистично е приземил образа на Ева, вечната спътница, и е получил тяхното общо равновесие.
Ярък и „дяволски“ убедителен е образът на Сатаната – отрицател. И чрез него Мадач си е поставил нелека задача: ако Луцифер не бе убедителен, ако Адам можеше лесно да го опровергае (а той разкрива почти безпристрастно човешките слабости!), би се нарушила жизнената правдивост на произведението, то би загубило драматичното си напрежение.
Мадач не се бои да признае несъвършенството на живота, който в онова кърваво време много се е отдалечил от идеала, но според него истинската човешка същност се състои в непримиримостта с несъвършенството, в борбата за изкореняване на злото, в стремежа да се постигне идеалът. Обичал е човека и човечеството, родината си и планетата, божественото и демоничното, затворено в една и съща обвивка – тая на немощната и преходна плът.
Невена Стефанова, из предговора към изданието на Народна култура, 1968 г., на "Трагедията на човека"