онлайн
Прочит на откъси от пиесите на Ласло Немет "Галилей", "Сечени" и "Двамата Бояи" в изпълнение на актьорите Даниела ЙОРДАНОВА и Веселин МЕЗЕКЛИЕВ.
Ласло Немет (1901 – 1975), прозаик, драматург, есеист и преводач, литературовед и мислител, лекар и педагог.
Роден е в Надбаня (Бая Маре, Румъния) в семейство на учител. Започва студентските си занимания като филолог, но завършва медицина и в продължение на 17 години упражнява лекарската професия. През 30-те години е главен идеолог и критик на движението на “народните писатели”. След 1945 г. се занимава с педагогическа дейност. През 1949 – 1953 г. се оттегля от литературата, отдава се на преводи. След 1957 г. се включва отново в литературния живот. Умира в столицата.
Започва главно с есета и литературнокритически студии. Първият му роман “Човешка комедия” (1929) е смесица от проза и есе и с определена фройдистка насоченост. Романът “Грях” (1936) заинтригува най-вече с утопичния план на писателя за “земен рай”. Важно място заемат романите “Траур” (1935), “Погнуса” (1947) и “Милосърдие” (1965), и трите написани в първо лице, които разглеждат въпроси на обществения морал и човешката съдбовност. Романът “Естер” (1956) е и най-голямото белетристично начинание на писателя, опит да се осмисли половинвековната история на унгарското общество и да се очертаят перспективите на бъдещето.
Като драматург Немет създава около 25 исторически и социални драми. Герои на историческите му драми са Галилей от едноименната пиеса (1953), Ищван Сечени и др., а основна тема – “нравственото съзнание” на личността, нейната отговорност за прогреса в света. Последните драматургични творби на Немет – “Двамата Бояи” (1961), “Голямото семейство” и др. свързват все по-често в едно национална съдба и обществен дълг, интелигенция, работничество и селячество, утопия и реалност.
Преведен е на 19 езика. На български език е представен с романите “Естер” (1959) и “Траур” (1986), както и с книгата с драми “Галилей” (2001). (Йонка Найденова, из “Панорама на унгарската литература”)
"За най-великия унгарец, Ищван Сечени още през 1942 г. [Ласло Немет - бел. УКИ] написва голяма студия, като му прави впечатление каква отлична драматична сцена е Дьоблингският санаториум и "каква прекрасна тема за драма - пише той - дава сметката, предявена за Blick, приключението на чувството за справедливост, което води към самоубийство, но ми бе необходим паралелът между Дьоблинг и Вашархей..."
"Драмата "Галилей" - един от върховете в творчеството му [на Ласло Немет - бел. УКИ] - написва през пролетта на 1953 г., след смъртта на Сталин. Първоначално с друг завършек. Да чуем какво казва за това самият автор. "Първоначално виждаме Галилей отдаден на срама от отрицанието си... Това е историческата правда, това отговаряше и на положението, в което живеехме: твърдата, фатална привързаност към правдата бе сменена от стремеж към истината. Само че така всеки би могъл да каже: чувал съм, че има по-важна задача на този свят. В това имаше известна истина и аз се заех да представя Галилей като донякъде провалил се човек."
"Двамата Бояи" (1960) също е отлична драма. Разкрива "трагедията на бащата, който успява в това, в което малцина успяват: възпитава един гениален ум и неговият възпитаник още с първата проява на таланта си решава проблема, с който бащата се е провалил, за да наблюдава след това, сред непрекъснати кавги, в течение на четвърт век, физическия и духовен упадък на сина си." Освен всичко това драмата разкрива и историческата съдба на унгарците в Трансилвания, а в образите на двамата Бояи - "най-великите синове на Трансилвания и нетърпимостта, която (...) е една от главните причини за упадъка на този талантлив народ."
(из предговора на Имре Монощори към сборника с пиеси "Три пиеси")