Кога се уверихте, че искате заедно да основете съвременна търговска галерия? Какви обстоятелства повлияха на решението ви? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
ТОБЕ: Всъщност до основаването на галерия “ТОБЕ“ доведе поредица от осъзнати случайности. Случи се през 2013 г., тогава и двамата вече се замисляхме да сменим попрището. Знаехме, че искаме да създадем нещо съвсем от нулата, а и бяхме сигурни, че желаем да работим заедно. Не искахме да се посветим на ежедневната работа, а да вършим със страст това, което обичаме. И да, ако трябваше да започнем отначало, бихме правили същото. Факт е, че в много неща бяхме пионери, такива сме и до днес, затова понякога сме малко по-напред от актуалното състояние, което е по-скоро в наш ущърб, отколкото да ни е от полза. Поне често така се чувстваме.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
ТОБЕ: Можем да се гордеем с много неща, но на първо място бихме споменали това, че чрез галерията ни към колекционирането на съвременна фотография се завърнаха много хора, които по-рано се бяха обезкуражили в тази област. За нас това е много позитивно развитие. Усещаме, че сме успели да създадем атмосфера, в която колекционерите отново могат да се доверят на галерията, защото се отнасяме сериозно към серийността и присъствието ни на международната сцена е непрекъснато и интензивно.
Освен това, тъй като работим с много млади и начинаещи творци, техните успехи, за които сме допринесли и ние, винаги е много вдъхновяващо за нас, гордеем се с тях.
Как протича един ваш обикновен ден?
ТОБЕ: Извънредно разнообразно. Непрекъснато сме в движение и винаги работим над нещо, стремим се винаги да отговаряме на запитвания и съобщения възможно най-бързо. Не ни движи рутинна работа, всеки ден ни носи някаква изненада. Като цяло битността ни на галеристи ни носи откритост и гъвкавост.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда след напрегнат период?
ТОБЕ: Както вече споменахме, вършим работата си със страст и може би това е причината да организираме свободното си време около професионалните си дейности. По тази причина редовно посещаваме чуждестранни художествени фестивали и панаири, където можем да се заредим с импулси, които да разширят полезрението ни и да обогатят познанията ни. Но на фестивалите и панаирите можем да се сдобием и с нови преживявания и важни връзки, така разтоварването и професионалното обогатяване при нас вървят ръка за ръка. Освен това често ходим на театър, концерти, съвременни танцови постановки, често гледаме и филми, като, естествено, и те ни действат вдъхновяващо. Пътуването е другата ни голяма страст, откриването на далечни страни и култури в каквато и да е житейска ситуация ни зарежда с нови енергии.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ със сходни интереси и цели?
Който избере за призвание живота на галерист, трябва непременно да притежава голяма издръжливост. Не бива да отстъпва, трябва да е търпелив. За някои може да е стресираща материалната несигурност, за жалост това трябва да се има предвид поначало, обаче опиянението от свободата, свързана с призванието, може да го компенсира в ежедневието. В противоречие с предположенията, това призвание не е златна мина, особено когато галерията се занимава главно с представянето на начинаещи творци, както го правим ние. След като обаче е огромно предизвикателство да изградиш всичко това, то и най-малкият международен успех означава много. Както всяко друго призвание и нашето си струва да се практикува само със сърце, много обич и смирение.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления, евентуално случки имате от страната?
Беа: Посещавала съм страната няколко пъти в детството си, но за жалост не мога да я свържа с конкретни спомени. И до днес обаче слушам с охота свързаните с България семейни анекдоти и спомени, тези истории са ми много скъпи.
Томас: За пръв път бях в страната през 2023 г., когато на фотографския фестивал в Пловдив представихме проекта „Анима мунди“ на Мате Барта. За мен беше много интересно наблюдението колко добре успя да се свърже тамошната публика с проекта на Мате, който в много отношения се различава от художествените импулси, наблюдавани в българска среда. След като толкова се хареса в Пловдив, бях сигурен, че проектът му ще има голям успех и другаде.
Томас Опиц и Беата Пушкаш са основатели на Галерия "ТОБЕ". В София гостуват с изложбата "Just to be".
Томас Опиц и Беа Пушкаш в галерията на Институт Лист София.