Шандор Чани и Алин Мезеи Младши ("Сасчаваш бенд/оркестър"): блицинтервю

Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?

Шандор Чани, 65 г: Започнах да свиря на цигулка на 8-годишна възраст. Татко сам ми бе направил цигулката. И с нея се научих да свиря. Не ме е учил, сам се научих и много скоро след това си направих собствен оркестър. На виолата свиреше Моржи Лунка, а на контрабаса – Ференц Хорват. Първият ми музикален ангажимент бе в съседното село Микефалва. Канеха ме навсякъде в района, а пък в Секейфалва за пръв път, като бях на 18 години, на едно семейно празненство, след това по сватби къде ли не. Свирехме по големи сватби и в Медеш (Медиаш).

Алин Мезеи Младши, 19 г.: На 8-9-годишна възраст започнах да свиря на виола, но след известно време все повече започнах да харесвам цигулката. Така че избрах цигулката, а дядо ми Шандор Чани и баща ми Алин ме научиха да свиря на нея. Роден съм в музикално семейство, така че се подразбираше, че и аз ще се занимавам с музика. Ако не се бе получило така, може би щях да полирам автомобили, защото и това ме интересува.

С какво се гордеете най-много в творческия си път?

Шани: Свирех от 7-8 години, когато, 15-годишен, ме взеха в стария бенд. Където веднъж ме бяха чували как свиря, не канеха повече друг цигулар, а само мен.

Алин: Най-много се гордея с дядо си Шандор Чани. Много обичах да го слушам как свири.

Как протича един Ваш обикновен ден?

Шани: Живея на село, където винаги има работа около къщата. Отглеждаме кокошки, трябва да ги храним. Имаме си малка мелница, където мелим пшеницата. Мога да поправям инструменти. В селото се гледат коне, така че лесно мога да оправям струните. От циганската „колония“ „горе“ в Сасчаваш останахме само двамата със съпругата ми („горе“ казват на онези цигани, които живеят на хълма, а не в подножието му, и са леко изолирани от унгарците и младите цигани музиканти, които живеят „долу“). Когато съм в настроение, вадя цигулката и свиря. А по телевизията гледам предимно музикалните канали. 

Алин: Когато съм си вкъщи, помагам на татко и дядо в каквото мога. Учил съм в училище по автотранспорт и в най-скоро време бих искал да взема шофьорска книжка. Докато учех, започнах да се интересувам от полиране на автомобили. Исках да уча за полировач, но засега нямам възможност. Веднъж или два пъти годишно пътуваме за няколкоседмична сезонна работа в чужбина. В Германия помагаме в брането на аспержи, в Холандия – на цветя, а в Словения – в производството на хмел.

С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?

Шани: Когато ми идват гости, а такива има почти всяка седмица (от семейството или бивши ученици), ги посрещам и разговаряме.

Алин: Когато не работя, свиря или играя футбол.

Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?

Шани: Да си отстоява мястото, ако е решил да се занимава с музика. Трябва да научи как да си служи с пръстите, да не пипа фалшиво струните, а чисто. Ритъмът да премине в ръката му. Същото важи и за танца – който може да танцува, изпъква сред останалите.

Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?

Шани: Още не съм бил, но веднъж бях с ваши музиканти във Франция. Беше шестдневно събитие, преди около четири години. Едно от децата, българче, китарист, се запъна, продаде си къщата, за да има пари, и дойде да свири при мен.

Не помня как се казваше събитието. Организатор беше един италианец, Филипо, който живееше във Франция от десет години. Децата учеха класическа музика, но я зарязаха, всички дойдоха при мен да учат народна музика. Родителите се жалваха, че децата им учели при някакъв циганин.

Алин: Още не съм бил в България. Ходил съм на работа в Германия, Испания и Словения.

Шандор Чани и Алин Мезеи Младши свирят в Сасчаваш Бенд/Оркестър. Можете да ги чуете на 26 юни от 20 ч. в Бар Шрьодингер.