Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Започнах да свиря на цигулка на 8-годишна възраст. Татко сам ми бе направил цигулката. И с нея се научих да свиря. Не ме е учил, сам се научих и много скоро след това си направих собствен оркестър. На виолата свиреше Моржи Лунка, а на контрабаса – Ференц Хорват. Първият ми музикален ангажимент бе в съседното село Микефалва. Канеха ме навсякъде в района, а пък в Секейфалва за пръв път, като бях на 18 години, на едно семейно празненство, след това по сватби къде ли не. Свирехме по големи сватби и в Медеш (Медиаш).
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Свирех от 7-8 години, когато, 15-годишен, ме взеха в стария бенд. Където веднъж ме бяха чували как свиря, не канеха повече друг цигулар, а само мен.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Вече не мога да върша работа по къщата, защото нямам толкова сили. Затова гледам музикални канали по телевизията.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Когато ми идват гости, а такива има почти всяка седмица (от семейството или бивши ученици), ги посрещам и разговаряме.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да си отстоява мястото, ако е решил да се занимава с музика. Трябва да научи как да си служи с пръстите, да не пипа фалшиво струните, а чисто. Ритъмът да премине в ръката му. Същото важи и за танца – който може да танцува, изпъква сред останалите.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Още не съм бил, но веднъж бях с ваши музиканти във Франция. Беше шестдневно събитие, преди около четири години. Организатор беше един италианец, Филипо, който живееше във Франция от десет години. Децата учеха класическа музика, но я зарязаха, всички дойдоха при мен да учат народна музика. Родителите се жалваха, че децата им учат при някакъв циганин. Едно от децата, българче, китарист, се запъна, продаде си къщата, за да има пари, и дойде да свири при мен.
