Дьорд Сонди (Szondi György) е изтъкнат унгарски българист, преводач, поет, издател и културен дипломат. Неговият професионален и личен живот е неразривно свързан с България посредством мостовете на езиците – родния му унгарски и любимия му български, благодарение на които той десетилетия наред служи на мисията да бъде посредник в полето на литературните и културните взаимоотношения между Унгария и България. Роден е на 15 март 1946 г. в британски военен лагер във Феферниц (Paternion), Австрия. Произхожда от семейство с трудна съдба. Майка му е бежанка, а баща му – военнопленник. След войната бащата, бивш офицер, работи като общ работник и варджия, за да издържа семейството си. Дьорд Сонди завършва гимназията “Lajos Nagy” в Печ през 1964 г. Поради „неблагонадеждния“ си произход, преди да влезе в университета, работи като миньор в уранови мини, разносвач на вестници, библиотекар. През 1974 г. завършва специалност „Унгарска филология и българистика“ в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. Значителна част от кариерата му преминава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е лектор по унгарски език (1975–1979), гост-преподавател (1980–1981) и по-късно отново преподава в Катедрата по унгарска филология (2004–2009) като гост-доцент. През 1981–1984 г. е докторант на Унгарската академия на науките в София. През 1985 г. успешно защитава дисертация по езикознание на тема „Функции и граматически категории на глагола в българския и унгарския език“. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където е главен съветник до 2004 г. През 1980–1990 г. е отговорен редактор за българска литература в издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, а от 1999 г. – главен редактор на месечното списание за литература, изкуство и природа „Напут“. През 1998–1999 г. е изпълнителен директор на издателство „Масси“, а през 2003 г. основава издателство „Напкут“ (Napkút), в което издава десетки книги от български автори и става собственик на сп. „Напут“, излизащо ежегодно в десет тематични броя. От 1991 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично списание „Хемус/Haemus“, издание на българската общност в Унгария. Като председател на Фондация за изкуство „Цедруш“ организира двустранни научни форуми, между които „В курсив и под линия. Тенденции и акценти в българската и унгарската литература (1989–1989)/Hangsúlyok és súlyok. Tendenciák és tónusok a bolgár és a magyar irodalomban (1989–2008)“ (2008), „Българи, авари, маджари по средното и долното течение на Дунав. VIII–XI век“ (2009), „Унгарската литература в последните години“ (2010) и др.
От 1999 до 2004 г. Сонди е директор на Унгарския културен институт в София, където развива интензивна дейност за популяризиране на унгарската култура в България. За своя мандат обаче успява далеч да надхвърли тази задача, като превръща сградата на Унгарския институт във втори дом на българските писатели и техните книги, на художници, театрали, музиканти и тяхното изкуство. В залите му всяка година през този период се провеждат множество събития – от представяния на авторски и преводни книги, през юбилейни чествания, дискусии, срещи с творци от двете страни, до научни конференции, съпроводени от изложби, музикални и сценични прояви. Тук в трудни за българската култура години българските творци получават безусловната подкрепа на Дьорд Сонди и Унгарския културен институт. Инициативите му са безбройни и безценни не само за укрепването на двустранните културни отношения, но и изобщо за оцеляването на стойностната българска книга. Дьорд Сонди е един от най-активните преводачи на българска литература в Унгария и изобщо зад пределите на България. Превел е стотици български автори на унгарски – над 11 000 страници проза и над 20 000 стиха поезия от над 400 автори. Сред тях се открояват текстове на възрожденската литература от Паисий Хилендарски до Христо Ботев, „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Марин Георгиев, Едвин Сугарев, Пламен Дойнов и от много други съвременни поети. Началото на преводаческата работа на Дьорд Сонди е белязано от изключителна лична мотивация и езиков усет, който той развива още в първите си години в България. В онова време на първи опити интересът му е насочен към поети, които не са сред официално лансираните – като Биньо Иванов например, когото Сонди превежда „полулегално“, по неговите собствени думи. Извън този детайл тъкмо примерът със стиховете на Биньо Иванов показва, че преводачът избира предизвикателството, трудния път, необичайния текст. Преводът за него е не само труд и радост, но и своеобразно лично „зареждане на батерията“ му на творец, който пише поезия. Преводът далеч не е просто замяна на думи от един език на друг, а духовно поприще и начин на живот. В неговите възгледи личи дълбока отдаденост на „невидимото“ изкуство. В интервюта и неформални разговори Сонди често споделя идеята, че преводачът трябва да бъде гостоприемен домакин за чуждия текст, т.е. че преводът е акт на приемане на „другия“ в своя езиков свят. В този смисъл преводачът не просто е длъжен да предаде адекватно едно съдържание, а има далеч по-трудната и отговорна мисия пред самото поетическо изкуство да създаде художествено постижение, равностойно на оригиналната творба. Приятели и колеги го наричат „маг на преводимостта“ (Михаил Неделчев) и изтъкват в работата му на преводач неговата енергия на „играещо дете“, което посто янно открива нови нюанси в езика. Отношението му към българския език е сравнявано с това на влюбен човек, който винаги е изненадан и очарован от обекта на своите чувства. Особено важно за възгледите му е неговото разбиране за изкуството на превода като основен инструмент за свързване на народите и за преводача като мост на езика. Той разглежда себе си като посредник, чиято мисия е да изведе българската литература от „границите на тишината“ и да я направи част от европейския свят. Вярва, че преводачът е този, който превръща литературата на „малките народи“ в споделено световно богатство. Забележителен творчески и биографичен факт е, че Дьорд Сонди не само превежда от български на унгарски, но е един от малкото чужденци, които пишат поезия на български език. Личното му поетическо творчество е уникално явление, защото той не просто използва българския език, който владее до изключителна тънкост, но и се „заиграва“ с неговите възможности и използва ресурсите му с невероятно майсторство. Наричат го „български поет с майчин унгарски език“. В стиховете му често може да се срещнат архаизми, диалектни думи и неологизми. В самото си писане Сонди изследва звучността на думите и се възползва от знанията си за граматика и етимология – едно лингвистично поле, което го увлича безкрайно. Двете му стихосбирки на български език „Припада диагоналът“ (1992) и „За ек вам“ (1996) са свидетелство за тъкмо това вникване в нашия език, плод на дългогодишното му изучаване, но също и за смело поетическо експериментаторство. Стиховете му обикновено са кратки, наситени, наподобяват фрагменти или мисловни проблясъци и правят впечатление с нестандартната си метафорика, с иронията и самоиронията. Важна тема в тях е темата за границите – между езиците, между родините, между думите и мълчанието. Сонди често е наричан „унгарецът с българско сърце“, но в поезията си той е по-скоро „гражданин на езика“. Няколко са авторските му художествени книги на унгарски език (1992, 1994, 1996). Értem, értem, értem? („Разбирам, разбирам, разбирам?“) е неговата основна поетическа книга, излязла през 1994 г. в Будапеща, и Hunbolg – сборно издание, включващо поезия и проза на унгарски език, което е подготвено за печат и съдържа по-нови текстове. Дьорд Сонди е автор на учебника „Български език за говорещи унгарски“ и на унгарско-български разговорник; на повече от 350 публикации (предговори, интервюта, изследвания, критика) на български и унгарски, както и на голям брой статии и допълнения към енциклопедични статии за български автори, включени в 19-томната енциклопедия на световната литература на унгарски език. Заслугите на Сонди за популяризирането на българската литература в Унгария са и в работата му по съставителството и превода на редица български антологии в Унгария, като последните от тях са: „Бронзови мигли. 125 го дини нова българска лирика“ (2002), „Саморасляци и трохи. Къси писания на 168 български писатели от 1980 до 2006“ (2006), „Полковникът птица“ (Съвременна българска драматургия, 2009), „Ябълки“ (Антология на съвременната българска проза, 2009), „Различна тишина“ (двуезична антология на българското хайку). През 2010 г. издава смесения сборник с подбор на свои преводи „Прелетни цветя. 35 години преводаческо минало“ (с включени 89 български автори). Работи върху история на българската литература от 1944 г. до днес. Дьорд Сонди е член на Съюза на унгарските писатели, на Международното унгарско филологическо сдружение, на Общността към Унгарската академия на науките и Унгарската академия на изкуствата, на Съюза на учените в България, почетен член е на Сдружението на българските писатели. Като признание за дълголетната си работа на филолог, преводач и поет, издател и културен посланик, неуморен посредник между културите и литературите на България и Унгария Сонди получава редица награди в двете страни. Носител е на няколко големи държавни отличия – българския орден „Кирил и Методий“ (1985), унгарската държавна литературна награда „Атила Йожеф“ (2015) и унгарския „Рицарски кръст на Ордена за заслуги (гражданска категория)“ (2021); на литературни и академични награди и награди за превод – Почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“ за приноса му в изследванията по българистика и в развитието на културните връзки между Унгария и България (2001), почетен знак „1300 години България“ (1981), петкратен носител на награда за отличен литературен превод от Министерството на културата на Унгария (1978, 1979, 1981, 1983, 1984), Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2001), награда „Златно перо“ за постижения в областта на изкуството и културата (2003), плакет и грамота „Отец Паисий“ на Министерството на образованието и науката за заслуги към българското образование (2003), Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“ (2004), „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР (2007), „Златен век“ на Министерството на културата на България (2015), орден „Жан Moне“ (2015), Доктор хонорис кауза на Нов български университет (2021), награда „Йожеф Уташи“ (2024). Последното отличие от признателна България за значимия му принос в популяризирането на българската литература в Унгария, е Международната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 2026 година. Енергията на унгарския българист, неговият преводачески талант и рядката му работоспособност, съчетани с любовта му към българския език и България и съзнанието му за мисионерство в полето на културното сътрудничество и взаимодействие между двете страни, го правят ярка фигура сред чуждестранните българисти от края на ХХ и началото на ХХI век.
Избрана библиография
Книги
1. Български език за говорещи унгарски. София: Народна просвета, 1982 (съавт. М. Хубенова).
2. Българо-унгарски разговорник. София: Наука и изкуство, 1984 (съавт. Сн. Анастасова).
3. Припада диагоналът (стихосбирка). София: Кръг 39, 1992.
4. Értem, értem, értem? Budapest: Práter, 1994.
5. За ек вам (стихосбирка). София, 1996.
6. Pavlov, Konstantin. Perszifedron. Val. és ford. György Szondi. Budapest: Napkút, 2006.
7. Kulekov, Ivan Georgiev. Harmadik személyben. Val. és ford. György Szondi. Budapest: Napkút, 2006.
8. Magoncok es morzsák: Bolgár apró írások. Vál., ford. és az utószót írta Szondi György. Budapest: Napkút, 2006.
Статии и студии
1. Към въпроса за транскрипцията на унгарските думи в българския език. – Съпоставително езикознание, 9/6, 1984, 51–58.
2. A bolgár irodalom Magyarországon. Gondok, eredmények, tűnődések. – Életünk, 11, 1987.
3. Категорията обектоопределеност в унгарския език и нейните еквиваленти в българския език. – Съпоставително езикознание, 12, 1987, № 5, 12–22.
4. Каузативност в българския език (в съпоставка с унгарския език). – In: HungaroBulgarica T. 3. Bulgarisztika Budapesten = Българистика в Будапеща. Budapest, 1987.
5. Съпоставителен анализ на глаголните групи в българския и унгарския език (нов поглед към глаголните граматически категории в двата езика). – В: Унгарска българистика. София, 1988, 196–217.
6. Отношението обект – субект в унгарския и българския език. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Сравнително и съпоставително езикознание. Ред. Д. Мирчева, съст. О. Младенов. София, 1989, 173–184.
7. Миниатюри. Фрагменти, въпроси и отговори. – Панорама, 2, 1989, 135–144.
8. Dimitrova, Blaga Nikolova. Időtöröttek: Válogatottversek. Blaga Dimitrova. Vál. és az utószót írta Gyorgy Szöndi; Ford. Magda Székely, György Szondi és Péter Turcsány. Budapest: Kráter Műhely Egyes, 1991.
9. A bolgár humor. Tanulmányrészletek. – Хемус, 2, 1993.
10. Sebzett idő, sebző. Mozaikos gondolatok a bolgár irodalom utóbbi ötven évének történetéről. – Tekintet, 1994, № 3–4, 169–194.
11. Ранено време, раняващо. – Литературата, 2, 1995, 207–231. 12. И това не знам (за българската литература след 1990 г.). – Хемус, 3, 1997.
13. Kép és más. Szubjektív töredékek, gondolatok a bolgár irodalomról s magyar befogadásáról 1945 után. – In: Országos Idegennyelvű Könyvtár évkönyve. Budapest, 1997.
14. Моят Захарий Стоянов. – В: Захарий Стоянов и нашето време. София, 2000.
15. Bronzpillák: Az új bolgár líra 125 éve. Válogatta és szerk. Szondi György. Budapest: Masszi, 2002.
16. История, истории. Преводач ли си. – В: История. Истории. Наративи. Велико Търново, 2002.
17. Капаци. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, 2003.
18. Един разговор с Тончо Жечев. – Във: Вечните страсти български. София, 2004.
19. Думи, думи някогашни. – В: Български календар. Будапеща, 2004.
За него:
Найденова, Й. Сонди, Дьорд. – В: Чуждестранна българистика през ХХ век. Енциклопедичен справочник. Съст. А. Милтенова. София: АИ Марин Дринов, 2008, с. 489.
Мостът на езика. Съст. Пламен Дойнов. В чест на 70-годишнината на Дьорд Сонди: Статии, есета, стихотворения. София: Литературен вестник, 2016.
[Без автор]. Почетни доктори. Д-р Дьорд Сонди. С академично слово „Пътят?“ – Личностите на НБУ. Нов български университет, 02.07.2021 г., е-издание (= https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/d-r-djord-sondi).
Пенка Ватова
Институт за литература
Българска академия на науките
Публикуваме текста с любезното съгласие на проф. Пенка Ватова
