„От Бели Дунав до Черно море“ – резидентска програма и изложба в Институт Лист София: отчет на Регина Шарвари

Както и аз, така и преобладаващата част от замърсяването на Черно море идва от поречието на Дунава. Това беше основата на концепцията ми, която се постарах да подкрепя с кратко проучване, работа на терен и документиране преди и по време на резидентската ми програма в България. Опитах се да привнеса получения резултат, допълнен с творческия ми процес, в пространството на институт Лист в София. Двете места на изследванията ми са бреговете на родния ми град – Дунауйварош, и на бургаското Черноморие. Изпрах собственоръчно по едно парче бял плат в двата водни масива, което документирах със снимки и видео. С този акт се опитах да свържа себе си, Дунава и Черно море. Върху платовете ръчно избродирах части от заглавието на изложбата на английски език: „From the White Danube” // „To the Black Sea”.

Но какво означава „Бели Дунав“? Този израз съществува в българския език, но във фолклора „бели“ не е просто наименование на цвят, а има много значения, като красота, радост, великолепие. Един от въвеждащите елементи на изложбата е „Гюра бели бело платно“, народна песен, която посетителите могат да изслушат, както и да прочетат и следват текста й на български и английски език. Един стих от песента на английски език: „And the muddy water came along, / and carried away the white cloth”, също извезан на бяло платно, може да се види окачен в центъра на пространството. Платното виси в съд с вода, непрекъснато попива в себе си влагата и замърсяващите вещества, които избиват и стават видими върху бялата повърхност. Песента разказва за жена, която старателно пере във водите на реката бялата си дреха, която калната вода внезапно повлича със себе си. Наред с екологичните и хидрофеминистките аспекти счетох за важно изграждането на тясна връзка с мястото на резидентската ми програма и задълбочаването в културата на страната.

През прекараните в България две седмици отидох за един уикенд до Бургас, за да събера данни и морски отпадъци, да изготвя снимки и видеа за изложбата си. Наред с боклуците, попадащи в морето, открих дълго време оформяни от водата стъкла, пластмаси, гума и строителни отпадъци, които могат да се видят и отблизо в изложбата – може би именно по Дунава са стигнали до Бургаския залив. Разговарях с местни жители за замърсяването, мнението им беше различно – мнозина смятаха морето за мръсно, но не бяха малко и хората, които отричаха това. Като цяло се изразиха в подкрепа на разговор, проект или изложба, чиято тема да е този проблем. Избрах Бургас не само защото изложбата ми ще гостува там през септември в рамките на Фестивала за съвременно изкуство ВОДА, а и защото въз основа на измерванията, данните и картите, събрани по време на предварителните ми проучвания, това крайбрежие е едно от най-замърсените по българското Черноморие. В допълнение към някои сателитни снимки, поставих няколко от тези диаграми по стените на изложбеното пространство, за да илюстрирам по-добре концентрацията на замърсяване в Черно море и крайбрежието му.

Но кои са по-важните фактори, които застрашават Дунава и по този начин и водите на Черно море? Преди всичко човешката дейност и произтичащото от нея замърсяване, което води до различни явления и мащабни поражения. Сред тях са неправилното управление на селскостопанските, промишлените и битовите отпадъци и води, петролните замърсявания, военните конфликти и климатичните промени, които водят до разрушаването на водните и крайбрежните екосистеми, до еутрофикация, до измирането на дадени видове или свръхразмножаването на други. Целта на изложбата ми е да задвижи хармонизирането на нормативните уредби за защита на природата и водите на Дунава и Черно море, да привлече вниманието към необходимостта от създаването на по-тесни връзки между двата региона, както и да популяризира по-непосредственото отношение на хората към природните води.

Двуседмичната ми резидентска програма, станала възможна чрез сътрудничеството на Институт Лист – Унгарски културен институт София и унгарското Сдружение „Студио на младите художници“, беше голямо преживяване и възможност за мен като млад и начинаещ творец. В столицата на България като гъби се множат различни културни институции, както и независими организации с нестопанска цел с малка площ, но с голяма значимост, които посетих и където се запознах с редица местни творци и куратори. Това е много открита, приемаща и приятелска среда и, въпреки че съм унгарка, лесно създадох връзки с местните. Чувствах се почти като у дома си, често забравях, че не съм в Унгария, според мен между двете страни има много сходства. Бях тук за пръв, но не и за последен път, София и цяла България ме заплениха. Смятам за важна връзката между двете институции, задействали резиденцията, която може да бъде допълнена в бъдеще и с други дори и български институции и галерии, насочени към начинаещи творци. Благодаря за възможността.

Фото от заглавната страница: Беатрис Бочева