На 9 октомври 2025 г. бе обявено, че носител на Нобелова награда за литература за 2025 година е унгарският писател Ласло Краснахоркаи.
На 10 декември 2025 в Стокхолм Ласло Краснахоркаи получи наградата си на тържествена церемония, където произнесе и своята „Нобелова реч“. Препубликуваме части от нея от сайта kultura.bg, а целия текст можете да прочетете тук: https://www.kultura.bg/author/579-laslo-krasnahorkai
НОБЕЛОВА РЕЧ
По повод Нобеловата награда за литература първоначално исках да споделя с вас мислите си за надеждата, но надеждата у мен окончателно се изчерпа, затова сега ще ви говоря за ангелите.
I.
Ходя напред-назад, мисля си за ангелите, сега също, дори и да не вярвате на очите си, защото изглежда, че стоя и говоря по микрофона, но не, всъщност аз сега обикалям в кръг, от единия ъгъл до другия, после обратно там, откъдето тръгнах, и така нататък, в кръг, и да, за ангелите, за които мога да ви издам единствено това, че те са нов вид ангели, вече без криле, затова и вече не трябва да си блъскаме главата, ако крилете им стърчат от гърба и падат тежко върху наметалото, как точно се труди небесният шивач, какви ли неизвестни умения владее в работилницата си там горе, когато ги облича в одеждите им, с крилете отвън, то се знае, отвън на безтелесното тяло, и тогава откъде провират своите криле вън от безтелесно-телесните си, сладко надиплени наметала, предпазващи самите криле, а ако не ги провират, то как точно тези небесни наметала покриват телата им заедно с крилете, бедни ми Ботичели, бедни Леонардо, бедни Микеланджело, бедни, бедни мои Джото и Фра Анджелико!, но вече няма значение, с изчезването на старите ангели е отпаднал и въпросът, тези ангели са нови…
II.
О, но да оставим ангелите сега!
Ще ви говоря по-скоро за човешкото достойнство.
Изумителен човече, кой си ти?
Ти откри колелото, откри огъня, после и това, че сътрудничеството е единственият ти шанс, откри яденето на месо, за да станеш господар на света, който владееш, сдоби се с поразително много разум и мозъкът ти е толкова голям, толкова набразден и сложен, че дори ограничено, но все пак действително господстваш над нашия свят, който ти самият си нарекъл свят, стигна до прозрения, за които по-късно се оказа, че не са били верни, но ти помогнаха да напреднеш по пътя на еволюцията, развитието ти, досущ скокообразно, заздрави и умножи твоя вид на Земята, събираше се на орди, изграждаше общества, основаваше цивилизации, усвои и чудесната дарба да не изчезнеш, макар че имаше възможност това да се случи, но ти отново се изправи на крака, като хомо хабилис изработи сечива от камък и ги използва, сетне като еректус откри огъня и от нищожната дреболия, че за разлика от шимпанзето, при теб ларинксът и мекото небце не се допират, стана възможно – чрез едновременното усъвършенстване на речевия център на мозъка – да създадеш речта, седна до Господаря на небесата и ако вярваме на премълчаните глави от Стария завет, седейки до Него, назова онези от сътворените неща, които Той ти показваше, сетне по-късно откри писмеността, но тогава вече беше способен да мислиш и с философски понятия, първо свърза, после отдели събитията от верските си убеждения, основавайки се на опита си, изнамери времето, конструира автомобила, лодката и обходи Незнайното на Земята, плячкоса всичко, което можеше да бъде плячкосано, и разбра какво означава да съсредоточиш мощта и властта си, картографира планетите, които смяташе за недостижими, и вече не приемаше Слънцето за Бог, нито звездите – за определящи съдбата ти, откри или по-скоро категоризира половите различия, ролята на жената и мъжа, и много късно, при все че никога не е късно, откри любовта, откри чувствата, съпричастността, разните йерархии при набавянето на знания, накрая полетя във въздуха, оставяйки птиците зад себе си, после кацна на Луната и направи първите си крачки там, изобрети оръжия, с които можеше, при това много пъти един след друг, да взривиш Земята на парчета, изобрети науки по такъв гъвкав начин, че чрез тях утрешният ден неспирно изпреварва, засрамва днешните фантазии, и създаде изкуството, от пещерните рисунки до „Тайната вечеря“ на Леонардо, от магическата, тъмна омая на ритъма до Йохан Себастиан Бах, накрая, погледнато в исторически план, внезапно започна да не вярваш повече в нищо, с помощта на изобретените от теб, лишили те от въображението устройства вече ти остана само краткосрочната памет, отрече се от благородното, общо притежание на знанието и красотата и моралното добро и сега се готвиш да се преселиш в едно блатисто място, където нозете ти ще затънат, поспри, на Марс ли отиваш?, по-добре поспри, защото калта ще те погълне, блатото ще те притегли в себе си, но беше красиво, пътят ти през еволюцията беше величествен, но за съжаление, не може да бъде повторен.
III.
О, но да оставим човешкото достойнство сега!
Ще ви говоря по-скоро за бунта.
…
Дами и господа, всеки бунт се отнася до цялото и сега, когато стоя тук пред вас и стъпките ми в онази стая кула у дома съвсем се забавят, отново пред мен проблясва тогавашното пътуване в берлинското метро към Рулебен. Една след друга пробягват осветените станции на метрото, но не слизам никъде и оттогава пътувам с онзи влак през тунелите, защото няма спирка, където бих могъл да сляза, само гледам пробягващите станции и чувствам, че съм премислил всичко и съм разказал всичко за това, което мисля за бунта, за човешкото достойнство, за ангелите, и да, може би всичко също така и за надеждата.
Преводът от унгарски е на Мартин Христов.