Конкурсът бе обявен от Национална професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“, Разград и Институт Лист – Унгарски културен институт София по случай 200 години от рождението на поета-революционер Шандор Петьофи и 60 години от създаването на НПТГ „Шандор Петьофи“, град Разград
Журито на конкурса в състав Валентина Ласкаева, Петър Чухов, Дьорд Сонди и Сандра Мишкеди определи следните награди:
За високи художествени постижения:
Самуил Минчев от Варна и Даница Костова от Варна – ваучери за книги на стойност 200 лв.
За отлични постижения:
Мария Маргаритова от Кърджали, Хелена Момчилова от Варна, Кирил Димов от Казанлък, Дамла Кемик от Айтос, Кристина Ганева от Димитровград и Карина Цветкова от Варна – ваучери за книги на стойност 100 лв.
Поощрителни награди:
Моника Колева от Сунгуларе (най-млад участник) и Гитта Барта от Будапеща (оригинална творческа мисъл)
Специална награда на НПТГ „Шандор Петьофи“:
Георги Стефанов от Будапеща и Фани Форго от Будапеща
Ето и отличените текстове:
Самуил Минчев: Цветът на любовта и свободата
Да, две неща ми трябват на земята… Но бих ги вплел в живота безвъзвратно… И
няма да ги оцветя трагично.
Ще се опитам да намеря моя цвят за любовта и свободата. Ще тръгна по пътеката
позната, по стъпките на жаркото момчешко лято. Щом стигна, на морето ще призная,
че любовта към него може да е само синя. А с полъха си над вълните волен вятър ще
донесе небесносините криле на свободата. Ще затанцува сърфът ми с морето, не ще
поиска нищо то в замяна, ще се усмихне в теменужено небето, разбрало, че за нас
сезони няма. Летя към хоризонта, там, където любов и свобода ще се прелеят. Ще си
открадна, щом пристигна аз от него и малко светлосиньо за мечтите.
Даница Костова: Странности
Светът е отровен от сън и безрадост,
открито и грозно цени слепотата.
Омразата носи бездушната слабост.
Отвъд панаира тече суетата.
Притискат ме хиляди сиви стени
и бясно се удрям в лика на съдбата.
Загубвам представа за съдни везни,
но бясно преследвам без страх светлината.
Гласът на човека ме дърпа в съня си.
Усещам в душата си пламенна лудост,
но нямам мира на загубил ума си
и нямам покоя на царствена глупост.
Не зная, не виждам, не чувствам, нехая
за празните хора, които ме сочат
и ядно ме съдят с очите на края.
Отказвам да падна, отказвам да скоча.
Отказвам да стана едно с тишината
и нека се боря без мисъл, със смисъл.
Ще следвам неспирно духа на луната -
на вечния спътник, неземно орисал
сумрачния път на бездомния пътник
със слаба, но търсеща мир светлина
и нека горя пред изконния съдник
с така незаслужена в миг добрина.
Не мисля, че мога да давам плътта си
на залъци, вечно и някак безбожно,
но давам болезнено днес от деня си
за ярките клетви, които положа.
Ще скитам и търся – такъв е живота,
умея да плача, ценя свободата,
ценя любовта и поемам в посока,
която безгласно отнема вината.
Дамла Кемик: Ще запея!
Здравей, любими!
Ще оставя тази песен любовна, няма да вливам в сърцето ти отрова. Ала не ще забравя това време, когато безумно обичаше ти мене. Вече в гърдите ти любов не грее, не ще мога и аз да я събудя. Чувам. Чувам как пее и стене гората, как плачат сиромаси и как ечат бури вековни. Знам, че за този глас копнее ти душата… не ще и те спра. Ще запея и ще те последвам в битка за свободата. Ще запея ти песен такава- как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сиротна вдовица и как теглят без дом дечица…
До сърце ми аз твоето писмо ще държа и сълзите си с него ще избърша. Там ще песента изпея, буря ще кърши клонове, земя ще гърми и ще тътне от викове злокобни и предсмъртни песни надгробни. Ще жертвам си живота безвъзвратно за любов, ала ти да я дадеш за свободата си готов…
Твоя Д.
(отговор на „До моето първо либе“- Хр.Ботев)
Карина Цветкова: Етапи
В миг пада човекът, когато разбира,
че животът жесток на части разбива.
Умори се да ниже думи наред,
думи безплодни, молитви безчет.
Не вика за помощ, не търси ръка,
но вътрешно иска във тази мъгла
да чувства подкрепа, да среща любов,
а не посвещения в миг-послеслов.
Но майката болка ражда изкуство,
с баща прокълнат – чисто безумство.
Следи от сълзите листа изрисуват,
словата по него – по жарава танцуват.
Искрата отвътре, отвън го изгаря
белег по кожата безпощадно оставя.
Ако човек е белязан, то сърцето кърви,
кърви, но душата все още върви.
Върви и не спира, защото се бори
да бъде свободна и да няма окови.
Молитви безплодни и думи безчет
промяна не носят, ни време, ни чест.
Пораства човекът, когато почувства,
че себе си сам той неволно погубва.
Поемайки въздух – всяка следваща глътка,
пораства човекът с всяка следваща стъпка.
Кирил Димов: Любовта е свобода
Обичам те,
когато си далече,
защото с любовта си достижима.
Обичам те,
копнея всяка вечер,
в съня ми и в деня ми, да те има.
Далече си,
а казват, че не може,
да се обича тъй, от разстояние,
но аз твърдя, че знам,
че е възможно,
чистата любов е изпитание.
Преминеш ли го,
ще намериш сили,
за вяра и за обич, безгранични,
ще си свободен,
волен и окрилен
и ще можеш да се справиш с всичко.
Любовта
е свобода със карта,
която пътища с мечти чертае,
ти сам избираш,
дълъг или кратък,
ти сам решаваш, търсиш и гадаеш.
Обичам те
и дълъг път избрал съм,
той труден е,
трънлив и криволичи,
но с теб ще го преминем и разбрал съм,
щастлив ще съм,
защото те обичам.
Кирил Димов: Свободен
Свободен ли съм,
ако обичам,
свободен,
ли съм ако наричам,
свобода,
един свой ден?
Не съм свободен,
според мен.
Свободен съм,
ако разбирам,
смисъла,
ако намирам,
във всяко дело
всяка мисъл,
ако изпълвам
всичко със смисъл…
Свободен съм,
когато давам,
когато
истински оставам,
дори да ме боли
тъй много,
на някой
с нещо
да помогна.
Свободен!
Толкова е трудно,
да си щастлив
и да си буден.
Свободен съм,
ако обичам,
най-красивото момиче.
Свободна
е и тя защото,
е част от мен
и от живота,
за любовта
и свободата,
няма формула
призната.
Кристина Ганева: Любов и свобода
От всички чувства най-силното, най-градивното и най-прекрасното е любовта.Тя е като магия,която носи сигурност и смисъл в живота.Свободата от друга страна е нещото,което всеки човек пази дори да изисква жертви.
Всички можем да се съгласим,че когато двама души са във връзка те споделят и се лишават от много неща,но едно от тях може ли да бъде личната и неприкосновена свобода?Отговорът на този въпрос е прост и той е не.Ако в една връзка независимо каква е тя,е нужно да се откажеш от единственото нещо,което никой не може да ти отнеме,то това не е връзка градена на любов или поне не двустранна.
За пример можем да дадем любовта между стопанин и домашен любимец.Много хора за домашно животинче си взимат папагал.Те се гледат в клетка,която най-често не е достатъчно голяма за да може птицата да се чувства свободна.Но възможно ли е да си свободен в клетка независимо колко е голяма тя?Именно,няма как.Колкото и любов да изпитваш към папагала ти не можеш да промениш факта,че птицата никога няма да развява свободно криле.
Свободата и любовта са пряко свързани,защото не може едното без другото.Ако ти не си психически и физически свободен няма как да изпиташ такова неописуемо чувство като любовта.
Мария Маргаритова: Акростих
Лети
Юнакът
Безстрашно
Отечество да брани
Вярно
И воюва той за
Свободата,
Вярата, честта и братa.
Обет!
Борба!
Отечество!
Достойна смърт!
Апогей на безсмъртието!
Мария Маргаритова: Акростих
Онази любов - голямата!
Бурната.
Изпепеляващата.
Чудодейната.
Адската.
Мечтателната.
Тайнствената.
Единствената!
Любовта към Родината!
Хелена Момчилова: Любов и свобода
Любовта и свободата са две универсални ценности, към които се стреми всеки човек независимо от произхода си, религията си, нормите на обществото, в което живее. Тези два идеала се допълват взаимно и постигането им е равнозначно на пълноценен живот. Те са и основна тема в творчеството на редица писатели, сред които Ботев, Пушкин и Петьофи.
Любовта е комплексно чувство, което не може да се опише с едно изречение. Тя е магия, тайнство, безкористен акт на даване, изразява се в силна привързаност, загриженост, подкрепа.
Свободата е висша нравствена ценност, правото да можеш да действаш, чувстваш или мислиш без никакви външни ограничения.
Любовта и свободата се преплитат в различни аспекти. Любовта може да ни предостави свободата да изразяваме себе си и да ни освободи от страха да бъдем съдени.Тя ни дава свободата да правим избори, които ще ощастливят тези, които обичаме. Свободата да избираме кого да обикнем е изключително важна за човека и му позволява да прави собствен избор как да бъде щастлив.
Любовта и свободата са два основни компонента на пълноценния живот. Нуждата от свобода и стремежът към любов са дълбоко вкоренени в човешката природа. Осъществяването на тези два идеала е равнозначно на постигането на щастие и осмислен живот.
Гита Барта: Какво е да бъдеш свободен
Преди едно столетие свободата е била много важна за всички, особено за държавите, където е имало чужда власт. Поетите, като Шандор Петьофи, са писали за свобода и любов. В миналото тези две неща са били най-важните. За разлика от сега.
Днешните хора, които живеят в мир и свобода, не се сещат как са живели техните предци. Не знаят колко трудно е било да постигнат света да е такъв какъвто е днес. Но има и други ценности, като например пари. Може са кажем, че в сегашно време няма начин да живееш както искаш, и така не можеш да си изцяло щастлив. Също така, ако си влюбен трябват ти пари.
Една от най-важните ценности които са същите в миналото и сега е семейството. Роднини и приятели имат голяма роля в живота ни. Когато се смеем - те са там. Когато сме тъжни, те са там отново. Не можеш да избягаш от хората, които на истина те обичат. И на теб ще е по-лесно, ако оставиш тях да ти помогнат.
Според мен най-необходимата ценност са хората в живота ни. Ако нямаш приятели, нямаш живот. Ако имаш приятели, но не си свободен, ще се чувстваш свободен, защото имаш приятели.
Моника Колева: Любов и свобода
Любовта и свободата са едно от най-важните неща в живота. Всеки иска да е свободен, да прави каквото иска и всички искаме да сме обичани. Но наистина ли любовта и свободата са съвместими?
Какво е любовта?
Любовта е да се отдадеш на друг човек. Свободата от друга страна означава да бъдеш себе си. С една дума правиш каквото си искаш.
Могат ли любовта и свободата да съществуват заедно? Да, могат!
В някои случаи могат, но не е никак лесно. Любовта може да бъде ограничаваща, докато свободата може да бъде опасна. Трябва да се намери баланс между двете, за да има равновесие в живота.
А балансът? Това е хармония, която носи спокойствие, тишина и красота когато има баланс в живота всичко друго се забравя.
Спокойствие, мир, разбирателство и любов са жизнено важните фактори в XXI век, за да оцелее човешката психика и емоция.
Какво му трябва още на човек? Всичко това, когато го има и има синхрон.