Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Това, че се чувствам у дома си на територии, засягащи визуалното и изкуството, се разви в мен много рано, почти неразделно от личността и представата ми за самата себе си. Не мога обаче да посоча еднозначни мотиви защо избрах да уча именно живопис. Мисля, че дори за мен самата още не е напълно ясно каква е професията, с която бих желала да се занимавам. Често ми се иска да се насоча към малко „по-теоретична“ област от определяната от образованието ми. А ако в един друг живот не бих страдала толкова от сценична треска, вероятно бих станала куклена актриса.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
С един творчески лагер, в чието организиране изиграх значителна роля.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Понастоящем съм практикант в сдружението Kunst Werk Stadt Berlin. Ежедневието ми преминава в провеждането на партиципативни художествени уъркшопове или с подготовката и организацията на такива. Наред с това се стремя да отделям време и енергия и за собствените си проекти.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Много трудно бих могла да определя къде свършва „работата“ ми и къде започва „свободното“ ми време. Това, което най-вече ме зарежда, е рисуването. Обичам екскурзиите и туристическите обиколки – тях еднозначно причислявам към свободното си време.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Навремето редовно летувахме/къмпингувахме със семейството и приятелите ми край село Синеморец. Много ме изненадваше, че на морския бряг чак до линията на водата стигаше гора, при това залесена. Собственикът на къмпинга ни разказа, че когато България била част от Османската империя, много гори били експлоатирани и изсечени. Затова, когато България станала независима, отново залесили горите. Не зная дали се е случило наистина така, но е нещо, за което се сещам, когато мисля за България.
