Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
И по майчина, и по бащина линия имам сръбски предци, така че по семейна линия имам връзка с балканската култура. Рано, още на 16 години, се влюбих в унгарската южнославянска и в балканската музика. Имах чувството, че докато я слушам, душата ми се завръща у дома. Двама от чичовците ми са основатели на състава „Вуичич“, а те – по отношение на музикалния им път, са израснали в плодотворната музикална среда на намиращия се на 20 км северно от Будапеща град Помаз и околностите му. Тук е живял и Тихамер Вуичич, чието име носи и съставът им за камерна музика. Баба ми по бащина линия беше учителка, дядо ми – градинар и те създадоха такава духовна семейна среда, в която централно място заемаха ценностите като образование, музика и танци. Това не остана без последствия: фамилията Ередич масово - ако мога така да се изразя - избираше музикалното поприще: двама чичовци, трима братовчеди и моят полубрат. А баща ми беше ръководител на състава за народни танци в Помаз.
Музикалното поприще поначало си е трудно решение, защото творците винаги се борят със стихиите. От финансова и друга гледна точка то не е застраховка живот. Но пък в духовно отношение може да предаде на хората много съдържания, обръща се към света в преносен смисъл. Човешка специфика е, че се стремим навътре и нагоре; да изразим невидимото, което не е еднозначно и в много случаи не може да се знае, а може само да бъде изпитано. Смятам за моя главна задача предаването на инструменталните архетипи на народната музика. Нещата, които сега мога да опиша и да изразя с думи, се зародиха в мен на 16-годишна възраст, когато с приятелите ми от гимназията основахме състава „Шьондьоргьо“. Понастоящем този състав, който сега изживява своята зрялост и може да се похвали с множество успехи в Европа, се ръководи от моите братовчеди.
Така че отговорът на въпроса ми защо съм избрал това поприще е: нямаше как да сторя друго, мисълта за това буквално изригна от мен – на ниво думи, емоции и постъпки.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Гордостта като чувство не е много силно изразено у мен. Но виждам как музиката въздейства и как постепенно се самообновява. Редки са моментите, когато човек може да усети това изцяло. Така че, най-горд съм с това, че мога да съм част от процеса, в който културата се възпроизвежда отново и отново. Нашите предци, ние самите и наследниците ни са в него.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Обикновеният ден е наистина обикновен, налага ми се да правя същото, което и останалите хора. Да отговарям на имейли, да пиша по социалните медии, да плащам данъци, да уреждам неща, с една дума, цялата лудост, която хората наричат реалност и трезв разум… J
И в рамките на това има специални часове, минути, които са действително моменти на вдъхновение. Това са моментите, когато творя музика. Например, ако ден след ден свиря на инструмента, репетирам или съм на концерт, аз предавам послания на публиката на тайния език на музиката.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Обичам да прекарвам времето си с дъщерите си, да ходя на излети, да медитирам, да се разхождам сред природата, да пиша стихове. Въпросът е интересен, защото аз действително имам чувството, че следвам своя път в рамките на музиката и че това ме зарежда истински, а не когато трябва да отговарям на чужди очаквания. По време на по-тежки репетиционни процеси и на концерти чувството за време изчезва и имам чувството, че по този начин мъничко удължавам живота си.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
На младите музиканти бих дал съвета да не правят компромиси, да следват сърцето си. Това са големи думи и е трудно да се осъществят, но в дългосрочен план си струва.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Занимавам се с българска култура от 1997 година.
Голямо въздействие ми оказа дуото Янка Рупкина – Теодосий Спасов. Чух ги през 1994 г. на фестивала „Мужикаш“ в Табан. Толкова ми хареса звукът на българския кавал, че реших да си набавя този инструмент и да се науча да свиря на него.
Поддържам интензивна връзка с българската общност в Унгария, свирил съм за танцовите състави „Янтра“ и „Мартеница“. Много сме слушали албумите на Никола Паров (напр. „Жар“/Zsarátnok) и концертите му; когато сме имали време, сме посещавали танцовите къщи с южнославянска, българска и гръцка музика.
Няколко пъти съм бил на събора в Копривщица и благодарение на българската общност в Унгария имах възможност да уча кавал в България.
По-късно се запознах с Габриела Хаджикостова. В началото работихме заедно в оркестър „Вертетич“, после тя ме покани да свиря за „Малко Театро“. Тя ме запозна и с Николай Иванов ОМ, с когото вече правим второ успешно турне в България.
Мога да кажа, че през годините българската музика ме е съпровождала и съпровожда музикалното ми ежедневие, например българската музикална традиция заема представително място в музиката и в музикалните преработки на състава „Шьондьоргьо“.
Музикантът Давид Ередич (кларинет, алт саксофон, кавал) гостува в България на Хасково Джаз фестивала на 27 септември заедно с Габриела Хаджикостова и Николай Иванов ОМ с проекта „Поетик джаз трио“. Тримата изнесоха своя музикално-поетичен проект също така в София (26 септември) и Пловдив (28 септември).