Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
В началото по-скоро то ме избра, по-късно нещата се обърнаха. Започнах да свиря на цигулка на седемгодишна възраст, видях инструмента на едно изложение на музикални инструменти и тя веднага ме привлече. Според разказите на родителите ми нямало ден, когато да не съм се упражнявала по своя воля и да не съм се готвела за следващия урок, музиката категорично се превърна в част от ежедневието ми. Ако инструментът ми не е наблизо, винаги усещам липсата му. През изминалите двайсет и две години най-дългият период, прекаран без цигулката, бяха две седмици и не се почувствах толкова добре, колкото очаквах.
Да, отново бих избрала това поприще.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Работя в много посоки в рамките на това поприще, така че ми е трудно да отделя една от тях. С огромна гордост ме изпълва да виждам успехите и напредъка на учениците си, истинско чудо е да дадеш музикален инструмент в ръцете на петгодишно детенце и след няколко години да го видиш на концерт. Горда съм с успехите на „Алталена“, с това, че с Александра Балог поддържаме един фантастичен екип, проправяме пътя на младите таланти и обогатяваме ежедневието с вълнуващи концерти. Често забравям, че мога да бъда горда и със собствената си кариера. Обикновено приятелите ми напомнят, че откакто ме познават, желая да живея и творя в Лондон и е време да забележа, че съм го постигнала.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Наслаждавам се на свободната практика, на това, че сутрините ми са свободни. Обичам да започвам дните си бавно, сутрин да репетирам, след това да се движа, да чета, да похапвам и междувременно да отмятам и по-малко идиличните административни задачи. Следобед поемам на път, преподаване, репетиции, концерти.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Беше вълнуващо да открия как и от какво да се зареждам с енергия. Много обичам и оживлението, и спокойствието, затова съзнателно се стремя да поддържам равновесие между двете. Важно ми е задълбочаването и тихото спокойствие, точно както и шумните и бурни случки. Обичам да споделям тези моменти от свободното си време с други хора, да ги съпреживяваме, било то танци, екскурзии, посощение на концерти, готвене или просто тихи разговори на чаша вино.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
От гледна точка на сегашните си познания и опит пожелавам на всеки да има търпение спрямо самия себе си, другите и попрището си. Плашещо и фрустриращо е и ежедневно ни се напомня, че живеем в препускащ свят, но на някакво ниво от нас зависи как да се справим с това. Действително има време и е нужно време за осъзнаването на някои неща, което не бива да пришпорваме. Ще можем да направим нещо истински свое, ако сами го правим и развиваме с търпение и любознателност.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Първите си спомени и преживявания свързвам с хората на България. В Консерватория „Барток“ се запознах със скъп приятел, който е наполовина българин, после по време на обучението си в Лондон изградих близко приятелство с музикант, произхождащ от България, който след това се върна да живее в София. С него открихме много сходства в нациите ни, храните и обичаите ни, и с нетърпение очаквам да опозная повече от тях.
Преди около шест години бях в България, но пътувахме с кола директно към планината, това беше една ски-почивка с приятели в Банско, само прекрасни преживявания, във фантастична среда. Също така си спомням българския ритъм :), за последния си изпит по пиано се подготвях по „Микрокосмос“ на Барток с една от темите на „Шест танца в български ритъм“.
Цигуларката Барбата Тот ще гостува в София по случай Деня на унгарската култура. Соловият й концерт ще се състои на 22 януари от 19 ч. в Посолството на Унгария.
