1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
По време на гимназиалното си обучение имах възможността да присъствам на заснемането на филми, тогава започна всичко. По онова време помагах на осветители и асистент-режисьори като момче за всичко. Малко неща знаех за това как се правят филми, но преживяването от работата в екип ме погълна на мига и осъзнах, че искам да се занимавам с това. Тогава забелязах, че режисьорът е човекът от екипа, който по най-комплексен начин и в цялост вижда изготвящата се творба, така че тази специалност стана най-интересната за мен.
Ако можех да започна отначало, не бих могъл да си представя да се занимавам с друго. Със задна дата милиони решения бих взел по различен начин, другояче бих планирал, бих инструктирал или бих писал сценарии, но мисля, че това е част от обучителния процес. Режисьорството и заснемането на филми обаче не бих сменил за нищо на света.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Не съм свикнал да се самоизтъквам и считам, че това се дължи на възпитанието ми. Никога не съм бил истински горд с нищо, в режисиран от мен проект виждам само грешките, което ме подтиква за в бъдеще да не ги допускам. Разбира се, така е по-трудно да си щастлив в ежедневието, но ако някога почувствам истинска удовлетвореност, по-скоро бих си помислил, че съм уморен или ми се е развалило зрението и зле оценявам себе си.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Обикновено пия кафе от сутринта, което продължава чак до късния следобед. Това означава 7-8 кафета. Храня се по веднъж на ден и най-голямото разтоварване по време на работа е да изведа кучето си (Пеги) на едночасова разходка в парка. Това е приключение за нея и разтоварване за мен.
Когато трябва да работя от къщи, работата ми е привидно скучна, защото обикновено седя пред лаптопа и пиша, чета, гледам филми, търся снимки на местности или пък планирам.
Обаче когато наближи снимачен процес, всичко се променя, тогава ми се налага да ходя на много различни места, да поддържам връзка с безброй членове на екипа и дните ми се превръщат в наистина много интензивно приключение.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Истински ме зареждат пътуванията. През последните години имах късмет и успях да отида на екскурзия до много места, изучаването на различни култури винаги ми е оказвало голямо въздействие. В посетените страни ме интересува не релаксацията, а по-задълбоченото изследване на местната култура и начин на живот, така че наричам пътуванията си по-скоро приключения, отколкото летувания.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Голяма поука беше, че вложената енергия винаги се изплаща. Дълги години работих на безценица или без заплащане и постепенно кариерата ми се изгради дотам като режисьор да имам нормално заплатени ангажименти. Това беше много полезно за мен, защото се запознах с много хора, канеха ме с удоволствие, а и аз можах да науча много, докато натоварването ми беше по-малко. После постепенно стигнах до възможността между пълнометражните игрални филми да мога да преживявам от временни режисьорски поръчки, което много ме радва, все пак съм завършил тази специалност, получих диплома за нея и мога да правя това, което харесвам най-много.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
За съжаление все още не, но много се радвам, че сега дойде ред на това. От роднините си съм чувал много хубави неща за страната и затова особено ме интересуват общественият живот и града (Бургас - бел. пр.). И особено се радвам, че идвам за филмов фестивал, защото така в живота ми се срещат двете най-харесвани от мен неща: пътуването и киното.
Разговор с режисьора на „Фомо“ Атила Хартунг и четирима от главните герои във филма в предаването Laikus: