Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Изучаването на музиката беше естествена част от моя живот още от детските ми години. Майка ми свиреше на цигулка, така че и за мен това беше първият инструмент, с който се запознах. Още от началното училище чувствах, че музикалното поприще ще бъде моят път, и в един час по солфеж категорично заявих на учителя си: искам да бъда учител по музика. Спомням си колко се изненада от решението ми, но това за мен никога не е подлежало на съмнение.
При едно посещение в църквата чух за пръв път звука на органа и бях напълно омагьосан. Моментално разбрах, че този инструмент ще заема специално място в живота ми. Оттук насетне наред с ученето на солфеж с цялото си сърце се концентрирах върху органа и усърдно се подготвях за кандидатстването в университета. За мен органът не е просто инструмент, а център на живота ми, изразната ми сила и призвание.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Този въпрос наистина изисква да бъде премислен добре, защото творческата кариера е изпълнена с предизвикателства и крайъгълни камъни. Преди всичко съм благодарен, че устоях по пътя си и успешно завърших и двете специалности: „солфеж и теория на музиката“ и „орган“. Тези години ми дадоха не само професионално развитие, но и по-задълбочено разбиране на музиката.
От друга страна като изпълнител изпитвам голяма гордост от това, че през 2020 г. спечелих стипендията „Ани Фишер“, това бе огромно признание за мен. Тази стипендия затвърди в мен вярата, че музикалната ми дейност представлява ценност и ме стимулира за по-нататъшно развитие.
И накрая от особена важност за мен е, че едва 33-годишен станах музикален директор на катедралата във Веспрем. Тази позиция означаваше не само отговорност, но и вдъхновение за мен, тъй като ми се отвори възможност чрез музиката да създаваме общност и да обогатяваме църковния музикален живот.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Денят ми започва рано, естествено с чаша кафе, без която началото би било по-трудно. Докато си приготвям закуската, с удоволствие слушам музика, която ме вдъхновява и ме зарежда с енергия за останалата част от деня.
Предиобед отделям време да се упражнявам, това е задължително, ако искаме да се развиваме постоянно. Ръководя и хор, затова редовно провеждам репетиции, по време на които съвместната работа и музикалното съзвучие играят важна роля. Наред с всичко друго с удоволствие композирам.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
С удоволствие посещавам културни програми, като например театрални представления и концерти. Четенето също играе важна роля в живота ми и с радост задълбочавам познанията си с участия в различни курсове.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Най-важното за младия начинаещ е издръжливостта и непрекъснатото развитие. Струва си да оставаме винаги отворени за нови познания, защото човек непрекъснато има какво да научи. За професионалното и личното развитие е задължително повишаването на квалификацията, усвояването на нови способности и готовността за непрекъснато обучение.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Още не съм бил в България, но с вълнение очаквам възможността да открия страната за себе си.
Органистът Атила Данкош ще гостува в България по повод Международния ден на органа в рамките на фестивала "Софийски музикални седмици". Концертът му ще се състои на 7 юни, събота, от 19 ч. в Зала "България".
Атила Данкош. Фото: Мартон Пещи