Темата за фокалната дистония е разработена от пианиста-педагог Ани Краус въз основа на книгата на Бертран От "Лист и педагогиката на пианото". Част от нея бе представена в Институт Лист София на 28 май 2026 г. като част от събитията в Международния фестивал "Софийски музикални седмици" и със съдействието на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".
Пълният текст на разработката можете да прочетете в прикачения файл. По желание на авторката му запазваме изписването на името на Бертран От с двойно "т".
Фокалната дистония през призмата на книгата на Бертран Отт
Бертран Отт: Лист и педагогиката на пианото
Bertrand Ott: Liszt et la pédagogie du piano/Essai sur l'Art du Clavier selon Liszt
Bertrand Ott: Lisztian keyboard energy/an Essay on the Pianism of Franz Liszt, translated from the French by Donald H. Windham
Скъпи студенти пианисти, драги гости,
Голяма чест е за мен да представя днес пред вас книгата на френския пианист, музиколог и педагог Бертран Отт.
Най-сърдечно благодаря на проф. д-р Борислава Танева за доверието, поканата и помощта в редакторската работа.
Първо бих искала да се представя накратко: казвам се Ани Краус и работя като пианист, корепетитор и преподавател в Консерваторията в град Еш (Люксембург). Преподавам предимно на деца от 6 до 20-годишна възраст, но понякога и на студенти или възрастни. Майка ми е българка, баща ми е от Люксембург, аз съм родена и израснала в Люксембург. Идвам от семейство на музиканти, родителите ми са пианисти и преподаватели в люксембургската консерватория, а баба и дядо – певци в БХК „Св. Обретенов“. Като студентка следвах в Германия във Висшето музикално училище в Кьолн в класа на проф. Павел Гилилов. Участвала съм също в много майсторски класове с други професори като Елза Колодин, Емил Наумов, Теодор Параскивеско, Теофилс Бикис, а по камерна музика с Дьорд Куртаг, Исаак Щерн, квартета Албан Берг и квартета Амадеус.
Когато Борислава ме покани да изнеса лекция пред вас, не мислих много дълго за темата, просто пожелах да споделя с вас нещата, които най-много ме занимават от години, а именно засягащата ме лично дистония, нейната превенция и книгата на Бертран Отт, която хвърля друга, нова светлина върху тази проблематика.
Bertrand Ott Бертран Отт
Роден в Париж през 1933 г., Бертран Отт започва да учи пиано във Франция и по-късно постъпва в Парижката Висша консерватория (Conservatoire National Supérieur de Musique de Paris), където се дипломира по пиано, естетика и педагогика (Premier Prix). По-късно учи в Женева при Луи Хилтбранд (Louis Hiltbrand), ученик на Дину Липати и получава награда на международния конкурс Верчели в Италия.
След като преподава в Академията Маргарит Лонг в Ним (Nîmes), той се мести в град Анже (Angers), където преподава в продължение на 30 години – до 1994 г. Между 1962 и 1972 г. Бертран Отт концертира във Франция, Германия, Австрия, Португалия и Дания, а музикалната критика го сравнява с Корто и Гизекинг. Недоволен от придобитите музикални и пианистични знания и похвати, Бертран Отт започва да изследва свиренето на Лист, основавайки се на анализа на текстовете на учениците му, на критиките от неговите съвременници, на картините и скиците. Книгата му е синтез на този анализ и вид реконструкция на развитието на пианизма на Лист. Тя е издадена във Франция през 1978 г. и по-късно е преведена на английски език и издадена в САЩ (1992 г.). Междувременно Отт продължава да концертира в Европа и в САЩ. Същевременно свири на четири ръце с Ан-Ивон Бертоле и дава майсторски класове в цяла Европа. Заедно със съпругата си – Жаклин Отт, издава книгата „Педагогиката на класическото пеене и европейските гласови техники“ (La Pédagogie du chant classique et les Techniques européennes de la voix, L'Harmattan, Paris 2006). Бертран Отт е бил председател на EPTA – Франция (Съюз на европейските преподаватели по пиано).
Книгата „Лист и педагогиката на пианото“ е издадена за първи път през 1978 година. Бих искала да обърна внимание на факта, че критиките, които отправя към клавирното обучение, трябва да се разглеждат в контекста на съвремието му. Многобройните теоретически основания в изследването му са били необходими за този изпълнен с догматични спорове период. Днес много пианисти интуитивно знаят нещата, които Отт изказва с невероятно точни думи. Вярвам, че всеки пианист, който си задава въпроси и търси разрешения на технически проблеми, ще намери отговори и нови перспективи към клавирното изпълнение. Мога да кажа, че неговата книга промени коренно отношението ми към пианото, свиренето и преподаването.
Тук бих искала да разкажа, че успях да се свържа лично с господин Отт. Когато го информирах за лекцията ми в София, той ми отговори много сърдечно и започнахме да си кореспондираме по пощата. Той е много възрастен, на 94 години, и не обича да пише на компютър. След втората световна война е живял в Южна Франция, където се учи при ученичка на Ивон Лефебюр, която по-късно го приема в класа си в парижката Висша консерватория. Въпреки че се дипломира отлично, следването му го води до тежко изпитание – след завършването си е мислел да се откаже от свирене на пиано (поради психически натиск, физически болки). „Спасява“ го Луи Хилтбранд, бивш ученик на Дину Липати. Тогава Отт открива книгите на Мари Жаел, ученичка и приятелка на Лист, и започва да изследва свиренето на Лист.
С цел да направя книгата на Отт достъпна, донесох оригиналния френски текст и английския превод за библиотеката на НМА. Английският текст е по-къс и компактен, той е адаптация на френския оригинал. Преведох на български дълги откъси, които бих искала да ви прочета.
Ако обобщя книгата на Отт в две думи, то ще е: ретропулсивна енергия. Наричам така енергията, която се пренася от инструмента към пианиста, в резултат на предварително зададено суспензивно състояние на ръката и нейния захващащ, вземащ, изтръгващ жест.
Ретропулсивната енергия засяга не само технически въпроси, а също и духовното ни отношение към музиката и пианото.
За да стигне до тези изводи, Отт започва от много далеч.
