1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Фотографията навлезе леко и постепенно в живота ми, преди всичко посредством филмите. В началото силно въздействие ми оказваха филмите и киното и едва по-късно открих света на режисираната фотография. В началото на 2000-те години видях една изложба на Даян Арбус, и тя предизвика сериозен обрат у мен в посока към фотографията. А в училище открих това, което търсех. Като с това мисля, че отговорих на втория въпрос. Благодарна съм, че нещата така се стекоха, този начин на мислене и изображение ме крепят.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Гордост е силна дума, но има няколко неща, които ме карат да се чувствам по-силна и те не са непременно част от моето професионално развитие. Радвам се, че като дете бях унгарският глас на кралицата от Приказка безкрай, че през 2014 г. получих наградата „Луси“, че имах възможност да разговарям с Дуейн Майкълс. Изключително съм благодарна на всички онези, които ме подкрепяха в пътя ми дотук, преди всичко на майка ми, на моят приятел и на приятелите ми.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Нямам обикновени дни. До някаква степен завиждам на системите, но те и ограничават човека. Обикновено работя в студиото си, там подготвям следващите си проекти.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Студиото ми и апартаментът ми са двете места, където се чувствам наистина уютно, а аз определено имам нужда от спокойствие. Гледам много филми и чета книги. Опитвам се да прекарвам времето си с приятели и любими хора, а също и със самата себе си. Най-много ме зареждат пътуванията. Още по пътя към летището попадам в друго състояние на духа. Да пътувам в чужбина, да видя свят (често и да се скитам по света) – това е една от основните ми потребности.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
В определена степен аз самата също още не съм извървяла пътя си, но може би бих споменала това, което сега се опитвам да усвоя – а именно смело да приема себе си и да се промотирам. Често, като предизвикателство, бизнесът и емоциите се преплитат в работата ми. Трудно е да не приемеш лично отхвърлянето, но трябва да се продължи напред. И без това няма всички да ме обичат, нито мен, нито работите ми. И това е в реда на нещата.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
За пръв път съм в България и нямам никаква представа какво да очаквам. Преди време свързвах страната единствено с Кристо… Любопитна съм какво ще намеря под опаковката.