Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Рисувам от ранна детска възраст, в същото време винаги съм обичала и да уча, особено история и литература. Когато пораснах, разбрах, че не искам да бъда художничка. На една изложба на Матис в чужбина се влюбих в музеите, почувствах, че това е мястото, където мога да си почина, да се задълбоча и да се срещна с нещо истинско. В университета изучавах история на изкуството и комуникации, и се получи така, че започнах да се занимавам със стари плакати и пропагандно изкуство.
Да, мисля, че и сега бих избрала същото. Сигурна съм, че историята на изкуството ще ме интересува през целия ми живот.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Организирах като куратор две големи изложби в Унгарската национална галерия – едната с унгарските плакати в стил ар деко, а втората – от стила сецесион. Много хора ги видяха и получих много положителни отзиви. Най-много съм или ще съм горда, ако съм успяла да накарам публиката и гилдията да приемат по-добре жанра на плаката, който в миналото често е бил подценяван (тъй като той бил „приложно изкуство“, „само реклама“), и ако повече хора започнат да се интересуват от него.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Работя в хранилището на Националната галерия или преподавам на графични дизайнери – последното е втората ми работа. В хранилището имаме офис и задачите ни са много разнообразни. В момента тече ревизия на колекцията, което означава, че я преглеждаме цялата и проверяваме дали предметите са налице, като водим протокол за това. Междувременно се подготвяме за следващата голяма изложба в галерията с мини онлайн съпътстваща изложба, която ще представя подбор от филмови плакати от 1960-те години. Работим много и върху това колкото се може повече от нашите произведения да бъдат публикувани на уебсайта ни и колкото се може повече хора да ги открият. И, разбира се, има моменти, когато правя научно изследване по дадена тема, защото, да речем, трябва да напиша публикация, но за това обикновено трябва да отида в библиотека или архив.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Тъй като имам две малки деца, за мен понятието свободно време е непознато… Да речем, че след яслата си почивам на детската площадка, докато си говоря с другите майки, доколкото това е възможно 😊
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Човек трябва да напише докторската си дисертация, докато е млад – аз все още отлагам това, а с децата вече е много трудно. Бих посъветвала също да се осмеляват да поставят вълнуващи, актуални и днес въпроси, независимо с изкуство от коя епоха се занимават.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Да, преди година бях тук по повод на друга изложба, тоест дойдох по работа. Бях слисана колко малко съм знаела преди това за страната, за нейната история, култура и изкуство. Хората, с които се срещнах, бяха много отворени, а София ме очарова. Може би сравнението ще е странно, но ми се стори жива, пулсираща и някак си автентична, като Будапеща през 1990-те години.
Унгарският изкуствовед Анико Катона ще гостува в София, за да открие изложбата на Унгарската национална галерия "Изкуството на живота. Плакати в стил сецесион от Унгария (1895-1914)".
Анико Катона е куратор на изложбата плакати в стил сецесион, която ще можете да разгледате в Унгарския културен институт от 16 април до 29 май т.г.
