Жужана Блашке: блицинтервю

Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?

Всъщност аз избрах това поприще в сърцето си още като дете. Изкуството, творците, картините, творбите винаги са ме привличали. После поради различни семейни причини животът ме изтласка оттук по-скоро в посока към мениджмънта. През 2022 година, напълно случайно и за моя най-голяма радост, имах възможност да направя завой отново към тази професия. В нея се чувствам най-добре.

Да, при всяко положение бих избрала същия житейски път, като този път може би бих пропуснала един два завоя в него.

С какво се гордеете най-много в творческия си път?

Труден въпрос. Може би с това, с което един много известен унгарски фотограф обикновено ме представя: че няма разговор с мен, който да не завърши с творчески резултат за него. Като творчески мениджър може би най-важното е, когато творецът се вдъхновява, и когато от това вдъхновение се роди творба.

Как протича един Ваш обикновен ден?

Ще бъда откровена: не разбирам израза „обикновен ден“. И бих казала, че като изключим ставането и лягането от сън, изобщо нямам обикновени дни. Може би бих могла да изредя някои обикновени дейности: изграждане на връзки, срещи с творци, спонсори, галерии, издатели, обеди, вечери, вечерни програми (концерти, опера, театър, кино), срещи с приятели и партньори. Вернисажи, финисажи, представяния на изложби. Тук и там. Доста разнообразно. И, разбира се, всяка седмица административната дейност, която не е любима за хората на изкуството.

С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?

Имам едно хоби: правя музикални дегустации на напитки. Готвя се за тях и ги организирам. И музиката, музика, музика, във всякакви форми, независимо дали ще е опера, симфонично произведение за оркестър или метъл концерт.

Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?

Да е верен на себе си винаги и навсякъде, да бъде себе си, да изгражда връзки и да ги поддържа. Както и да бъде открит и да учи, да учи, да учи.

Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?

Няколко пъти съм била в София, лично аз много обичам балканската атмосфера в добрия смисъл на израза, обичам храната, пространствата, архитектурата. Всеки път се чувствах като у дома си.