Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
През 1971 г. ни се откри възможност да кандидатстваме в секцията по народни танци на тогавашния Държавен балетен институт в Будапеща и понеже като дете не бях ходил в Будапеща, ни се стори добра идея да се пробваме на приемния изпит. Не знаехме, че ще приемат само 20 момчета от 950 и 20 момичета от 1200. Одобриха ме и от този момент всичко стана много сериозно. Ако сега можех да започна отначало, не знам какво бих избрал, защото светът много се промени в сравнение с 1971. Но сигурно би било нещо подобно по дух!
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Че с дуетната ми партньорка в танците Илдико Тот, заедно с Оркестър Мужикаш и Марта Шебещен, обиколихме големите световни сцени и с концертите си представихме на най-високо ниво музикално-танцовата ни култура, Бартоковия музикален дух.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Много разнообразно, буквално никога не по един и същи начин. Обикновено включва обучение по танци, организация, подготовка за следващо събитие, тъй като работата ми се характеризира с множество дейности (танцови състави, журиране, театрална режисура, оркестрови концерти, ръководене на танцова къща за фестивала „Сигет“ и други професионални задачи).
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
И свободното ми време е съвкупност от доста лежерни действия, свързани с работата ми (подготовка, четене, термални води, планини, студена вода и т.н.)
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Че всеки САМ изгражда собствения си храм. Ако преподавателят е добър, може да служи само като пример за подражание. Възможностите са две: сам да изградя себе си с нечия помощ, или да чакам някой отвън да ме изгради.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Да. През 1977 с Държавния народен ансамбъл. Спомените, впечатленията ми са се позаличили, но фактът, че сега се организира наш концерт тук, много ме радва. С удоволствие ще участвам.