1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Имам чувството, че не спирам да го избирам отново. Границите не са остри, не виждам пътни знаци, няма очертан някакъв вътрешен или външен коридор, затова по-скоро само се надявам, че съм в своя и напредвам. Разбира се, от най-ранно детство се осланях на вътрешния си коридор и докато се усетя вече дори не си и помислях, че и с друга дейност бих могла да съм това, което съм сега. Ако можех да започна отново, пак бих избрала този житейски път, но покрай него поне още шест. В паралелните си животи се виждам не като овчар, подкарващ стадото си, а като астроном, диригент и инженер строител на мостове, а другите си три живота пазя в случай на някаква беда.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Винаги се трудя над реализирането на актуалната изложба или лекция, дори прекалено изживявам като въпрос на живот и смърт конструирането на един нов материал, обаче щом премине критичният момент, се превръщам в студена мащеха, няма топлота, само нова задача, върху която да работя.
Ако не горда, то поне съм благодарна, че вследствие на вечното си неспокойствие освен заниманията с рисуването се пробвам и в по-отвлечените направления на изобразителното изкуство, забърквам се в положения, от които най-често не зная как ще мога да се измъкна. Винаги си извличам големи поуки от тези ситуации.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Идеята добра, аз също обичам и се стремя в живота ми да има системност. В представите ми в един такъв добър обикновен ден редовно се храня, пия, спортувам и работя в здравословни граници. Но в действителност през повечето дни дори не зная на кой свят съм. Ако не съм потънала до шия в нещо, то започвам да се готвя за нова работа, скицирам или седя пред компютъра и часове наред, докато съм заета с работа, забравям да се храня и не обръщам внимание и че може да се сприятелявам и с другите двуноги.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Свързвам се с другите двуноги и се уча отново да разговарям така, че да не черпя историите си само от работата, чета фокусирано, гледам представления и правя екскурзии с четириногите.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Много е добре да не работиш единствено сам, това настоятелно го препоръчвам, разбира се, чудесно е напълно да се сепарираш и да се занимаваш само със собственото си автономно изкуство, но също така е много добре да се отваряш, да се свързваш.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Още не съм я посещавала. Обаче едно от най-красивите момчета в Будапеща, което някога съм ухажвала, беше оттук.
Много работя, слушайки „Мистерията на българските гласове". Музиката им наистина ме зарежда.
Снимка: https://kultura.hu
Фото: kultura.hu