Сдружение Lighthouse почита емиграцията на Лайош Кошут и нейното влияние чрез инсталация, представена на три места със сътрудничеството на скулптора Чила Силади и специалиста по светлинни ефекти Тамаш Херцег. От мястото на първото си представяне – Дебрецен творбата, кръстена Transfuse Ursa Maior 2.0, отпътува за Шумен, откъдето на 1 юни продължава своя път в София. Статуята от бетон, стъкло и светлина може да бъде видяна в столицата на България в Институт Лист – Унгарски културен институт до 22 юни.
Общата история на Чила и Тамаш води началото си от 2016 година. Идеята за съвместния проект възниква у тях в някогашния „Етаж на изкуството“, след това, когато и двамата се преместват в общественото ателие „Meetlab“, решават, че е дошло време да реализират плановете си. По това време Чила изработва статуите си изключително само от стъкло, и върху една от тях Тамаш прожектира своите движещи се картини. Инсталацията дебютира първо на Седмицата на дизайна, след това в Дома на съвременните изкуства „Трафо“, а една година по-късно дуото се явява и в парка Миленариш със статуи, изготвени вече от бетон. Общата им инсталация по повод юбилейната година на Кошут е доразвит и усъвършенстван вариант на предходния модел.
Преди да преминем към същността, моля двамата творци да представят накратко собственото си изкуство. Тамаш първоначално e осветителен техник, който работи на партита и по различни проекти – както сам заявява, разфокусирани изображения винаги е било близко на сърцето му.
„Аз всъщност не се определям като артист, по-скоро си играя, експериментирам с нещата. Повечето визии, които се раждат в главата ми, трудно се освобождават оттам. Моят път е съставен от експерименти и от игри“ – заявява той.
Чила започва да се занимава със скулптура през 2006 и макар че прави прекъсване от 10 години, за щастие се завръща към първоначалната си област и под въздействието на любимия си преподавател включва и стъклото в творческия си процес.
„Зад всяка моя статуя се крият дълбоки размишления. Занимава ме силата на творбите, харесвам играта, която свързва изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна и приложното изкуство. В нея има своеобразна многопластовост, правя статуите така, че да могат да бъдат доразвити по всякакъв начин. Това може да се сравни с вълнуващите, но неизползваеми одежди, представяни на модните дефилета, които, малко доразвити, могат да бъдат преработени в ежедневно облекло.”
В творбите на Чила стъклото разчупва строгостта на бетона като физически и психологически прозорец – това се отразява и в инсталацията Transfuse, която резюмира на езика на дизайна периода от живота на Лайош Кошут, прекаран в България. След разгрома на революцията от 1848-1849 Кошут и събратята му офицери пристигат в Шумен, където според свидетелствата оказват голямо влияние върху българите, които живеят под турско владичество. За местните западното поведение и видът на хората на Кошут са ново преживяване, дотолкова, че тяхното пристигане катализира обновяването на българското национално самосъзнание.
„Спряхме се на светлинната инсталация, защото искахме да покажем новаторски обект със западна естетика, който да направи паралел с появата на Кошут и приятелското му обкръжение в Шумен. Проникващата през стъклото светлина е израз на свежата духовност, а бетонът за мен рефлектира върху бруталистичните сгради на българите. Според мен тази инсталация притежава прогресивна естетика“ – разказва за нея Чила.
В интерес на истината трябва да споделим, че статуята всъщност е изготвена през 2019, само че Тамаш изцяло обновява прожекцията за настоящата изложба. Transfuse, в съответствие с името си, поема в себе си светлините и така рисува зад себе си вълнуващи мотиви и фигури.
„Техническата реализация беше свързана с много вълнения. Синхронизирането на лазера и на прожекцията е сравнително ново решение. Преди време за целта няколко компютъра трябваше да бъдат навързвани в мрежа, но сега вече използвам софтуер, който прави незабавното изпълнение възможно" - издаде Тамаш.
Интересното в инсталацията е, че се разкрива в пълната си същина най-вече след стъмване, на дневна светлина не разкрива пълния си облик. Според Чила най-хубавото в нея е, че композицията, съставена от абстрактни и геометрични елементи, предлага безброй възможности за тълкуване – вероятно ще предизвика различни представи у всеки зрител. Когато ги питах каква е личната им визия за бетонната скулптура, изплуваха интересни асоциации.
„Абстракцията винаги дава пълна свобода на приемника. За мен пътят на светлината е определящ: тя влиза, с нея се случва нещо в статуята и преминава на другата страна в различна форма.” – започва Чила. „На мен това ми напомня за потока на енергията. Светлината поначало е прекрасно средство за предаване на позитивни послания. Пробива си път през мрака, а това е чудесно, в какъвто и цвят да се появява.”
Чила добавя, че заради триъгълната по форма решетъчна структура можем да асоциираме статуята дори с вътрешността на растенията. Светлината прелива през конструкцията, както живителната вода през растителните сегменти. Тази мисъл впрочем е толкова близка на твореца, че в бъдеще ще изготвя още повече статуи, във фокуса на които ще бъде вътрешната мехурчеста структура на растенията.
Според Тамаш използването на лазера вече само по себе си допълва инсталацията с нов пласт значение.
„Винаги съм търсил значението и тъкмо заради това особено обичам да работя със светлина и стъкло. Те винаги предлагат нова гледна точка - един по-рано може би непознат аспект на света.”
След като Tranfuse извърви пътя си по оста Дебрецен-Шумен-София, според плановете тази година ще може да бъде видяна отново и в Унгария. Макар пътят на инсталацията да завършва там, Чила и Тамаш и занапред ще продължат съвместното си творчество.
Източник: https://kultura.hu
