Сбогом на двама големи унгарски творци - Бенедек Киш и Бела Тар

82-годишният Бенедек Киш е съставител на последната антология на български поети „Гнездо над пропаст“, излязла на унгарски език през 2022 г. в издателство Magyar Napló.

Бенедек Киш е роден през 1943 г. в Акасто. Прекарва детските си години в Алфьолд, където се коренят и по-нататъшните му поетически откривателства. Учи в гимназията в Калоча, през 1961 г. заминава за Будапеща, през 1967 г. завършва унгарска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“, дипломната му работа е върху поезията на Ласло Наги. В университета става член на поетическата група „Деветимата“. Първата му самостоятелна стихосбирка „Безстопанствен сезон“ излиза през 1970 г., която е последвана от над трийсет други самостоятелни сборника. През 2012 г. издава като обобщение на житейския си път сборника „Дневен траур, дневна утеха“.

Запознава се с българската литература под влиянието на поета Ласло Наги. За пръв път посещава България през 1970 г., когато се запознава с много български поети, и тези приятелства го стимулират да започне да превежда творбите им.

Носител на престижната държавна награда „Кошут“, двукратен носител на наградата „Атила Йожеф“.

Фото на заглавната страница: MMA/hvg.hu

Бела Тар е роден в Печ през 1955 година, след дипломирането си работи като общ работник в корабостроителница и като хотелски портиер. Попада във филмовото студио „Бела Балаж“ като автор на аматьорски документални филми. През 1977 г. само за четири дни заснема творбата си „Семейно гнездо“, която – заради бързия снимачен процес, заради частичните импровизации, актьорската свобода и най-вече заради поставянето на ключовия въпрос за проблема на пространство и разстояние – сравняват с творбите на американския режисьор Джон Касавитис. Филмът печели голямата награда на фестивала в Манхайм, и след това Бела Тар е приет да учи във Висшето училище за театрално и филмово изкуство в Будапеща, където се дипломира през 1981 г. в специалността „режисура“.

От средата на 1980-те години започва да работи с писателя Ласло Краснахоркаи. От сътрудничеството им се раждат филми като „Проклятие“, „Сатанинско танго“, който е най-дългият унгарски филм в историята на унгарското киноизкуство (седем часа и половина). Когато през октомври 2025 г. Ласло Краснахоркаи спечели Нобеловата награда за литература, Бела Тар споделя, че е прочел романа „Сатанинско танго“ за една нощ и веднага е разбрал, че това е шедьовър. Като добавя, че във филмите са му помогнали не конкретни текстове на Краснахоркаи, а „позицията, от която наблюдава света, защото тя е универсална. Много ми помогна в това. Но това всъщност са два различни езика, на литературата и на филмите.“

Отново въз основа на творба на Краснахоркаи „Меланхолия на съпротивата“ Бела Тар прави друг свой филм „Веркмайстерови хармонии“ (2000). Друг негов филм „Мъжът от Лондон“ е по роман на Жорж Сименон, но със сценарист Ласло Краснахоркаи. Бела Тар определя „Торинския кон“ за своя последна творба. Прекратява работата си като режисьор, но изнася майсторски класове в цял свят. Веднъж споделя, че „Киното възниква, когато нещо ти е важно и искаш да го споделиш, и това е нещо много човешко.“ Съветва младите, които искат да правят кино, да бъдат свободни, да не ходят по стъпките на другите, а да открият собствения си език.

Бела Тар е носител на множество награди, между които унгарските „Кошут“ и „Бела Балаж“ и множество международни.

Умира на 70 години след тежко боледуване.

Фото на заглавната страница: Естер Гордон/Eszter Gordon