Премиерата на "Игра на котки" от Ищван Йоркен под режисурата на Александър Туник се състоя в театъра на НАТФИЗ на 5 април

На 5-ти април от 19.30 часа на Сцена 47 се състоя премиерата на спектакъла „Игра на котки“, копродукция на Театрално-музикален център Кърджали и НАТФИЗ с режисьор Александър Туник, студент по „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков.

В копродукцията с театрално-музикалния център в Кърджали участват Ели Скорчева, Симеон Владов, Анна Петрова и Адриана Кънчева, както и студентите от класа на проф. Пламен Марков - Гергана Спиридонова, Катрин Тодорова, Виктор Димитров, Борис Диков.

Пиесата „Игра на котки“ на унгарския драматург Ищван Йоркен отзвучава в съвремието ни с това, че всеки, независимо в какъв пъстър свят и битие живее, вътре в себе си таи нуждата да бъде необходим на някого. Задавали ли сте си въпроса какво се случва с един родител, когато детето му порасне и сформира собствено семейство? Какво ли минава през главата на личност, която напуска дома си, за да заживее на друго място? Как се живее без хора, с които да споделяш вълненията и интересите си? „Човек се вживява в изтърканата среда, която го заобикаля. Какво тогава да забележат хората в една извехтяла, раздърпана, стара жена?“ Проблемите на две самотни възрастни сестри, разделени от стотици километри, всъщност се оказва богата почва за театър. Благодарение на чувството за хумор, заложено в текста, представлението извежда на преден план абсурдни сцени, които човек не може да си представи, че са част от битието на една възрастна жена. 

„Игра на котки“ е една от най-популярните и най-играни пиеси на Ищван Йоркен. Написана е през 1969 г. Трагикомедията в две части е преработка на едноименната повест на писателя, излязла през 1963 г. Първата филмова адаптация по текста датира от 1974 г., режисьор е Карой Мак, по-късно режисьорът Ищван Сабо прави телевизионен филм с немски актьори.

Ето какво споделя авторът в предговора към пиесата: „Приказката за „Играта на котки“ е разказана вече от няколко хиляди души преди мен. Пиесата разказва за това, че двама души се обичат, но се появяват пречки и появилият се трети човек – прелъстителката (която в този случай се казва Паула) хвърля целия си женски жар, за да съблазни мъжа и щастливата двойка се отправя към олтара…Този любовен триъгълник се различава от предходните му по това, че участниците в него са не двайсет- или трийсетгодишни, а шейсет и няколкогодишни. …

Главната героиня в тази гротескна история е вдовицата госпожа Орбанне и пиесата всъщност представлява един неин безкраен спор, кавга с всички, които я заобикалят: дъщеря, съседка, Паула, сестра й Гиза, която живее недалеч от Мюнхен. Г-жа Орбанне се бори със зъби и нокти, за да изнесе на бял свят своята объркана, безсмислена и безнадеждна любов. И по пътя към постигането на целта, не се спира пред нищо: лъже, клюкари, дебне, кара се, и когато вече нищо не върши работа, в отчаянието си решава да се отрови.“