Маргит Кафка е утвърдена и високо ценена писателка от началото на ХХ век, произведенията ѝ са спечелили предпочитанията на унгарските читатели със своя хуманен дух и нов, модерен за времето си поглед към човешките проблеми, с увлекателния си стил.
На български език през 2022 г. излезе най-известният й роман „Цветове и години“ (Изд. Матком), а през 2023 г. – романът „Мравуняк“ (Изд. Гутенберг). И двата са преведени от Стефка Хрусанова.
Тук публикуваме отзив за авторката и книгите й от Никола Казански.
КАФКА – Другата
Книго моя премъдра,
неразлиствана още,
мое чакано здраве
в трескавите ми нощи!
Маргит Кафка Литания
Кой не знай Кафка? Кой не е чувал за него?!? Още повече, че през 1923-24 е двойният му юбилей... (3 юли 1883 – 3 юни 1924)
Но тук ще говорим за една Друга Кафка. За унгарската писателка Маргит Кафка (1880-1918). За разлика от Франц Кафка, Тя е жена. Но различията сякаш свършват до тук. А после почват приликите.
И двамата са родени в Австро-Унгарската империя. За неевропейците тя и досега си остава символ на европейската цивилизация.
Той е чешки евреин и пише на немски. Тя е унгарка с баща чех. Езикът ѝ е изпъстрен с немски, латински и дори румънски изрази.
И двамата са особено начетени. Тя е една от първите високобразовани жени в Унгария и принадлежи към течението „Nyugat“ (Запад). Той чете в оригинал „Протагор“ (Човекът е мяра за всички неща!) на Платон и Гюстав Флобер (Мадам Бовари–това съм аз!). Духовните му учители са Сьорен Киркегаард и Фьодор Достоевски.
Сходен е и техният ранен житейски край. Той умира от туберкулоза, а тя от испански грип.
Творческата им съдба на пръв поглед е доста по-различна. Тя публикува „Стихове“ (1904) и романите „Цветя и години“ (1912), „Мравуняк“ (1917) и други. Той не издава нищо значимо приживе, а става известен години след кончината си.
Но как стоят нещата в България около тези двама автори. Според Младен Влашки („Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.“) обаче, неговото възприемане у нас „се случва най-късно от всички европейски култури“. Причините са не само идеологически, но и културно-исторически. Все пак българският европеец критикът Минко Николов още през 1967 писа: „Очевидно е съответствието между кошмарните видения и предчувствия на болния художник и трагическия опит на човечеството през последните десетилетия“.
Първите произведения на Франц Кафка са преведени в България от известния Венцислав Константинов през 80-те години на ХХ век.
Двата най-значими романа на Маргит Кафка са преведени от Стефка Хрусанова едва съвсем наскоро.
Но какво е обаче общото между тези два безспорни таланта Кафка?
И двамата се чувстват отчуждени от света, в който живеят. Той поради расови, семейни и личностно-интимни причини. Тя поради полови, семейни и социални обстоятелства.
Докато той достига наистина „сатанински бездни“ в творчеството си („Процесът“), тя се издига на „ангелски висоти“ в наратива си („Мравуняк“). В творчеството на единия Кафка измамният реализъм полуприкрива преизподните на Антихриста. Това е ярко изобразено в гениалната фреска на Лука Синьорели в катедралата Сан Бризио на Орвието.
В произведенията си другата Кафка сякаш илюстрира мисълта на съименника си, че „съществува безкрайно много надежда, само че не за нас“...
Франц казва: „Аз съм писател дори когато не пиша“, а Маргит допълва: „Аз съм жена дори когато пиша“...
Според единствения (засега!) Нобелов лауреат от България Елиас Канети: „Писането е единствената и най-истинска форма на щастие, която съществува за Кафка и към която той се стреми с всяка своя клетка“.
Според нас същото важи с пълна сила и за неговия унгарски дамски двойник...
И при двамата има нещо дълбоко екзистенциално и вълнуващо в упоритите опити на една безпомощна личност да се изтръгне от властта във всяка нейна дяволска форма...
Двамата автори, според израза на Венцеслав Константинов, са участници в „невидимия съдебен процес, в който те са и безмилостни обвинители, и плахи подсъдими. Единственият изход от тази отчаяна борба е писането, за да се извади на бял свят тежката истина за неволята на човека върху тази земя, за неговите смазващи грехове и още по-смазващи просветления“.
Мъжът се чувства анихилиран от бюрократичната инфернална машина на Антихриста, но жената е двойно подтисната и от несправедливата си роля в обществения живот. Въпреки това именно тя опазва човеколюбивите християнски ценности. Това се чувства и от нейния неагресивен начин на изразяване. Доброто не се налага с насилие.
Според древната източна философия мъжкото и женското начало не се конкурират безмислено, а се допълват хармонично в името на вселенското равновесие. Това е изразено в изящния и чувствен стил на романите на Маргит Кафка.
S szóltam: „Bizonnyal adhat nekem valamit kép, ember, táj, városok!“
- Lám, sok, idegen arc. Szemek! Sok párás lélekablak.
Kaffka Margit Én, szegény
И казах: „Длъжни са ми тез градове, хора и пейзажи!“
– Лицата и душите чужди са ми! Колко очи от изпотени прозорци...