1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Изборът ми на кариера мина през доста обрати и няколко стъпки, но в крайна сметка може би се оказа закономерно. Започнах да се занимавам с музика като дете, образованието ми беше класическо, а и средата ми – семейството, учителите и едва ли не всичките ми познати – бяха сигурни, че ще продължа да се развивам в тази посока. Не стана така. Според тогавашните си разбирания се отказах някога да бъда музикант, виждах пред себе си следващите една след друга стъпки, училища и любопитството ми пречеше просто да ги следвам. Исках да стана ветеринар или етолог. Към цигулката посегнах отново през втората половина от гимназиалното си обучение и с една съученичка, която свиреше на китара и пишеше симпатични прости мелодии, започнахме да творим заедно. Беше изключително приятно усещане никой да не ми казва какво и как да свиря, тогава истински заобичах музиката, която се превърна за мен в огромна детска площадка за игри. От този момент нататък не оставих инструмента, а отношенията ни стъпка по стъпка ставаха все по-силни. След гимназията учих естетика и философия във филологическия факултет на университет „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща, но цигулката винаги беше до мен и много скоро организирахме акустично трио. Изнасяхме много концерти, затова реших, че искам да уча джаз и импровизации, впоследствие се учих от много джаз-музиканти. С течение на времето за мен ставаше все по-ясно, че музиката за мен е майчин език, най-точното комуникационно средство, чрез нея мога най-леко и безпрепятствено да освободя енергията и информациите, които ме изпълваха.
Считам, че имам голям късмет, че мога да се занимавам с това, което обичам, но както казах съм и много любознателна. Ако се появи вариант „Б“, бих станала по-скоро етолог или художник. А после кой знае, може би след време бих се върнала отново към откритата по собствен път музика.
Картина на Луца Кезди
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
По някаква причина от най-ранна възраст не изпитвам особена гордост. Когато успеех в нещо или ми се случеше нещо много хубаво, обикновено усещах гореща радост и благодарност и така продължава до ден днешен. Най-много се радвам със задна дата на това, че бях достатъчно смела да следвам собствения си компас, след като съм го открила, и че съм се осмелила да вярвам в себе си. Специален момент през този изпълнен със завои дълъг творчески път беше да свиря с триото си в Музикалната академия или с Крис Потър в Ню Йорк.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Много мислих над този въпрос и стигнах до извода, че нямам много обикновени дни, винаги съм заета с някой актуален проект, с работа. Това може да е подготовка за концерт, упражнение у дома или репетиция с някой оркестър, музикант, с когото работя, много пътувания предимно в страната, но и в чужбина, заради участия в концерти или други музикални събития. Прекарвам дълго време пред компютъра, от една страна организирам собствените си дела, от друга – работя за мениджърска фирма, където организирам един джаз конкурс и чуждестранни концерти за млади унгарски джазови оркестри. Всичко това взето заедно е свързано с много работа, а дневният ми ред винаги се определя от актуалната задача.
Картина на Луца Кезди
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
През изминалите петнайсет години основно тичах сред природата и се занимавах с фотография. Бях навън и се движех, зиме и лете, при +35 и -15 градуса и същевременно с телефона си увековечавах красотите на природата. Там прочиствах съзнанието си, а тялото ми набираше енергия. И тук търсех границите си, на два пъти пробягах Будапещенския маратон, направих и две фотоизложби. Интересно, но през последната година не жадувам толкова за движение, вероятно влагам тази си енергия в нещо друго. В началото това леко ме смущаваше, но разбрах, че трябва да се оставя на промяната, защото всъщност всички се намираме в непрекъснат процес на преход. През последните две години започнах да рисувам, дори по време на Ковида, когато не можеше да се отиде никъде, нито да се изнасят концерти – до ранните години на зрелостта си много рисувах, но след това музиката измести и това занимание – и много заобичах рисуването. Оттогава рисувам, когато ми позволява времето, за жалост много по-малко, отколкото ми се иска. Това състояние на духа и творческият процес съществено се различават от музиката. Не трябва на момента да давам сто процента от себе си, а мога в пълно спокойствие да се потопя в играта с материала, което е много приятно усещане.
Картина на Луца Кезди
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Може би да се занимават с нещо, което истински обичат, да се радват на знанието, което притежават, но винаги да се стремят да узнаят повече, да са искрени със самите себе си, да следят и търсят собствения си глас и да не искат да подражават на други.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Това е първото ми идване в България, очаквам го с голяма радост и любопитство.