Днес, 9 октомври 2025 г., беше обявено, че носител на Нобелова награда за литература за 2025 година е Ласло Краснахоркаи. Писателят е носител и на престижните награди: „Кошут“, „Ман Букър“ и множество други унгарски и международни отличия, и дълги години беше сред номинираните за най-престижната световна литературна награда.
За пръв път Нобеловата награда за литература отива в Унгария през 2002 година, получава я писателят Имре Кертес за цялостното му творчество, „което е застъпник на уязвимия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“.
В мотивировката на Шведската академия при присъждането на тазгодишната награда четем, че унгарският писател е отличен за "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството".
Ласло Краснахоркаи. Фото: Дюла Цимбал
Ласло Краснахоркаи е роден през 1954 г. в гр. Дюла. От 1960 до 1968 г. посещава основното училище в родния си град, а в периода 1968-1972 учи в Гимназия „Ференц Еркел“ в Дюла, в паралелка с латински език. 1974-1976 учи право първо в Сегедския университет, после в Будапеща. Завършва унгарска филология в Будапещенския университет (1977-1983 г.).
Първият му разказ „Вярвах в теб“ излиза в края на 70-те години в „Mozgó Világ“ (Подвижен свят). През 1977-1982 г. работи в Издателство „Gondolat” (Мисъл), от 1982 г. е писател на свободна практика.
През 1987 г. напуска Унгария на Кадар, прекарва една година в Западен Берлин като стипендиант на DAAD. След разпадането на източния блок постоянно сменя местоживеенето си. Често се връща в Германия и Унгария, но е прекарвал повече или по-малко време и във Франция, САЩ, Англия, Нидерландия, Италия, Гърция, Китай и Япония.
Има три деца: Ката, Агнеш, Ема.
Първият му роман „Сатанинско танго“ излиза през 1985 г., а на български език е издаден от Издателство „Стигмати“ през 2001 г. и е в превод на Светла Кьосева. Оттогава насам са излезли над 17 негови книги, голяма част от които са преведени на английски, френски, немски, италиански, чешки, арабски, китайски, гръцки и други езици.
В България „Сатанинско танго“ е познат и благодарение на едноименния филм на Бела Тар. Краснахоркаи и Бела Тар се превръщат с този филм в култов тандем на международната сцена чак до 2011 г., когато с „Торинския кон“ Бела Тар слага край на своето кинотворчество.
Последният излязъл роман на Ласло Краснахоркаи е „Жьомле си замина“, а през ноември се очаква следващият му „Сигурността на унгарската нация“. Според анотацията на книгата ще научим много съществени факти за живота и смъртта на пеперудите, и, разбира се, за човешкото битие, както и за нерешимата загадка за произхода на живота.
Текстовете на Краснахоркаи са едновременно и коректни, и универсални. Характерните му герои се скитат в различни исторически епохи и местности: някои гледат безперспективната унгарска провинция, как „този скапан живот“ минава, но всъщност не отминава, други се опитват да намерят общи неща между музиката на Бах, атомната физика и нацистките идеи, или търсят сакралност, изгубена в капиталистическия базар на далечен Китай. Това, което свързва тези истории, са от една страна безкрайно течащите изречения, от друга – неспокойствието, бездомността, мотивът за постоянното търсене.
За творчеството на Краснахоркаи са характерни безкомпромисната самоидентичност и съпътстващата я самота: от самото начало той върви по свой собствен път, намира съюзници, сродни души и творчески партньори, но никога не се подчинява на тенденции и движения. Преди десет години в поздравителната си реч към него Тибор Керестури нарича творчеството му „непрекъсната, безкрайно кротка, но все пак издържлива до край и решителна провокация“, чието присъствие според него не се вписва от самото начало в обкръжаващата среда, но въпреки това той не отстъпва ни най-малко.
(Текстът е изготвен по материали от интернет: https://24.hu, https://www.bta.bg, https://hu.wikipedia.org)
Ето заглавия на романи и сборници с новели на Ласло Краснахоркаи.
Сатанинско танго, роман, 1985
Меланхолия на съпротивата, роман, 1986
Пленникът от Урга, новели, 1992
Война и Война, 1999
От север планина, от Юг езеро, от Запад пътища, от Изток река, роман, 2003
Разруха и скръб под небето, 2004
Шейобо слезе долу, разкази, 2008
Светът си върви, разкази, 2013
Барон Венкхайм се завръща у дома, 2016
Винаги за Омир, 2019
Херщ 07769. Романът „Бах“ на Флориан Херщ, роман, 2022
Жьомле си замина, 2024
Освен това Ласло Краснахоркаи е автор и на редица сценарии.
Миналата година през октомври в Русе на Международния литературен фестивал, и през декември в Унгарския културен институт показахме документалния филм на Адам Брейер „Баронът се завръща“, чиято основна тема бе романът на Краснахоркаи „Барон Венкхайм се завръща у дома“.
В библиотеката на Унгарския културен институт можете да намерите засега единствената му преведена книга на български език „Сатанинско танго“.
Подготвя се превод на български на друг негов роман „Меланхолия на съпротивата“. Преводач на книгата отново е Светла Кьосева, издателят е „НИКЕ“.
Честито на Ласло Краснахоркаи!
Честито, Унгария, за поредната Нобелова награда!